Във Вашингтон имах възможност да получа представа от спорт на най-високо ниво, тъй като в Америка той наистина е на висота. Мисленето за най-големите постижения е в гените на американците. Голямата разлика между спорта в САЩ и Европа е, че в Щатите той се управлява от училищна система, а в Европа - от клубна. За да се развиваш в Европа, първо трябва да те забележи някой клуб, докато в САЩ спортът е важен, тъй като е част от училищната програма. Всеки ходи на училище и всеки има шанс. Това е огромен контраст спрямо ситуацията от другата страна на Атлантика, където спортът и ученето са две напълно отделни неща. В Европа ходенето на училище е едно, заниманията със спорт са нещо съвсем друго. Това е грешка. И двете са едно и също, но в спорта получаваш други знания. В Америка това е решено по брилянтен начин. Едно дете може да стане лекар, адвокат или състезател по американски футбол. Тези пътища на кариерно развитие не са разделени, а вървят заедно. Американците приемат ученето и спорта като двете страни на една монета. Ние ги разделяме, те ги обединяват. Ето защо в Америка човек с таланта на Айнщайн разбира от спорт, а спортистът разбира идеите на Айнщайн.
В Европа често се смята, че спортистите са леко глуповати. Това, разбира се, не е вярно, не можеш да си елитен спортист, ако не си интелигентен. Няма как да стане. Наскоро един приятел ми разказа страхотна история как е разговарял с китайската баскетболна звезда Яо Мин, който играеше за Хюстън Рокетс. В един момент станало дума кой е най-добрият баскетболист, срещу когото Яо Мин се е изправял. Той казал, че според него това е Шакил О’Нийл.
Обяснението ми се стори както красиво, така и много специално. В лицето на Яо Мин Шакил имал съперник, който притежавал същите физически качества - също толкова висок и силен. В първите два сблъсъка Яо Мин успял да отнеме топката на О’Нийл, но след това дори не я доближил. Според китайския център всеки атакуващ играч в баскетбола е изпадал в стотици ситуации под коша и ги е подредил в главата си сякаш с поредни номера от 1 до 100. Така той интуитивно знае какво да направи, стига да се сети за точния номер.
0’Нийл обаче се изправил срещу нещо напълно ново. Никога преди не бил играл срещу Яо Мин. Въпреки това успял да анализира новата ситуация почти мигновено и да я добави към базата данни в ума си. След пет минути вече имал варианти 101 и 102 и надделял над противника си. Глупав спортист няма как да направи това, то е по силите само на много интелигентен човек. Аз винаги съм казвал, че футбол се играе с главата, краката са само за бягане.
Ако разглеждате спорта и интелекта по този начин, ще получите много по-широка картина за взаимодействието между спорта и обществото. И ще откриете, че няма да сте съгласни с тесногръдото отношение, което господства в много от европейските спортове. Разбира се, в Америка има много повече възможности за спорт, но е и по-трудно да се възползваш от тях именно защото са почти неограничени. Тук за място на терена се борят петима души, в САЩ конкуренцията е между петстотин. Много по-трудно е, а това изгражда различно мислене.
Американците отдават и голямо значение на данните и на статистиката. Измерват случилото се в проценти. Примерно баскетболист с 80 процента успеваемост в стрелбата е слаб, а друг с 90 процента е добър. Според мен това е спорен начин за оценка на представянето. Сигурен съм, заключенията, които ще направя на базата на прекия опит, ще са различни от тези, основани на колонки с цифри. Лионел Меси, да речем, бележи при три от десет удара и някой може да го критикува, че ефективността му е едва тридесет процента. Аз бих казал следното - повторете същото постижение и да видим дали ще сте на неговото ниво. Практически е невъзможно.
Били Бийн беше първият, който видя това. Треньорът на бейзболния Оуклънд Атлетикс разглеждаше статистиката по различен начин и постигна забележителни успехи. Той разбираше, че дяволът се крие в детайлите, но първо трябва да видиш въпросните детайли. Истината се крие не само в големите числа - 70 процента спечелени мачове, но и в онези един или два процента гениални отигравания или грешки, които понякога обръщат резултата. Всичко зависи от гледната точка. Дори не става дума за блестящите решения или ужасните грешки, а за неуловимите дребни подхлъзвания или пропуски. Именно тях трябва да ограничите или да се опитате да извлечете максимума им. Ако питате мен, данните и статистиката никога няма да могат да вземат връх над представянето. Те са помощно средство, но трябва да ги интерпретирате обмислено. Бийн беше първият, който разбра това, а страхотното е, че се е вдъхновил от Тоталния футбол на холандския отбор на световното първенство през 1974 г. Останал възхитен от факта, че левият защитник може да играе и като дясно крило, докато в същото време е добър и на обичайния си пост. И започнал да анализира бейзболистите по различен начин.