Това обяснение ми отвори очите. Изведнъж видях колко щастие съм донесъл. Започнах да се радвам на тренировките, да виждам нещата по различен начин, да мисля различно. Вместо разочарование изпитвах огромно удоволствие от заниманието си. Осъзнах, че правя нещо съвсем дребно, но се случват велики неща. Ето например малкото момченце на съседите страдаше от синдрома на Даун. Веднъж то влезе в двора ни, носеше топка. Научих го как да стреля, как да играе с глава, малко от това, малко от онова... Продължихме така месец или два. Един ден се върнах от поредица гостувания с Дипломатс и го видях да играе футбол с другите деца на улицата. Щом ме видя, детето изтича към мен, скочи в ръцете ми и се прегърнахме. Беше толкова щастливо, че може да играе с другите деца. Или по-скоро, че те му даваха да се присъедини към тях. Но дори простичкият факт, че то изобщо може да се приобщи към тях, ми даде огромна увереност, че правя нещо наистина добро.
Това даде отражение и в други области. Когато беше горещо, семейството на това момче трябваше да внимава особено много. Имаха басейн в двора и се ужасяваха, че един ден синът им, който не можеше да плува, щеше да падне вътре и да се удави. Един ден плувах в същия басейн, детето излезе, видя ме и тутакси се затича и скочи във водата. Сякаш беше забравило страха си. Увереността, която беше получило от футбола, му беше помогнала да преодолее уплаха си от водата и вече можеше да се научи да плува.
Тогава осъзнах, че като помагаш по мъничко - малко тук, малко там, - можеш да промениш живота на едно дете. Усилията са нищожни, а удовлетворението е огромно. Това беше житейски урок, който след футбола успях да завърша със Специалните олимпийски игри. Ето защо имам лек проблем с хора, които не спират да натякват, че победите са Светият граал на професионалния спорт. Естествено, резултатът е важен, но на първо място трябва да са феновете - хората, за които клубът е кръвта във вените им. Те също трябва да се чувстват добре. Някои може и да не са съгласни, но аз винаги съм бил идеалист професионалист, който обаче знае за какво говори. Като дете израснах с Аякс. Напусках клуба три пъти след различни скандали, но като фен съм доволен, когато отборът се справя добре. Това усещане е в кръвта на човек. То е напълно неопределимо, но е най-прекрасното.
Почти тридесет и пет години по-късно националният отбор на САЩ по футбол е в първите двадесет и пет в световната ранглиста, а мачовете от Националната лига привличат все повече и повече зрители по трибуните. Това не ме учудва. Американците могат да преследват успеха. Те са способни да си дадат сметка за недостатъците и да се стремят да ги отстранят, тъй като целта им е да успеят. Разбира се, този начин на мислене има и несъвършенства. Юрген Клинсман, треньор на националния отбор от 2011 г., често не можеше да подбере най-добрия състав, тъй като беше длъжен да включи хора от всички клубове. Не можеше примерно да вземе четирима души от един отбор. Всеки клуб допринася за общия бюджет на лигата и затова трябва да може да представи свой национал пред феновете си. Не знам дали все още е така, но ми е ясно, че това е голямо ограничение за треньорите и ако продължава така, развитието на представителния отбор на страната може да бъде забавено с години.
В Америка спортът е неразривна част от образователната система. Така все повече деца се стимулират да спортуват, групите нарастват, а така клубовете имат по-голям избор при привличането на състезатели. В момента всички американски клубове са много силни. Който и да е отбор в света ще има проблеми срещу националния тим на САЩ или срещу лидерите в Мейджър Лийг Сокър. В наши дни няма недостиг на добри играчи. И все пак те не са супер силни. Не са изключителни. Ето такъв един талант може да промени нещата.
Това вероятно е свързано с организацията по върха. Става дума за тренировки, треньори и тактика на мачовете, защото този невероятен талант, който един ден все ще се появи, трябва да бъде отгледан. Смятам, че това е най-големият недостатък на американската система - изключенията все още не потвърждават правилото. И това не е само във футбола. Същото е с голфа или с ездата - всички правят едно и също. Следват правилника буква по буква. Това се среща и във всекидневието. Има много норми и разпоредби, но къде е Айнщайн? Къде са бунтарите? Ако американците успеят да станат по-гъвкави във футбола, едно значително препятствие ще бъде заличено.