В САЩ научих много неща. Усвоих уроци, които по-късно успях да използвам в личния си живот. Току-що се бяхме нанесли в къщата си във Вашингтон, когато някой от клуба ми се обади, за да пита каква застраховка „Гражданска отговорност“ имам. Каква отговорност пък ще е това, помислих си. Открих, че е добре да имаш застраховка дори и за стъпалото пред външната врата. Ако някой се подхлъзне на него, може да се озовеш пред съдията и да имаш сериозни неприятности. Направо не повярвах на ушите си. Обясниха ми, че някой може да твърди, че на стъпалото е имало бананова кора, дори и аз да съм нямал и идея, че е така. Ами ако човекът сам оставел банановата кора и я снимал уж като доказателство? „Наистина трябва да помислиш за тези неща“, ми каза служителят на клуба.
Това променя мисленето ти. Не бива просто да свиеш рамене и да откажеш да приемеш наглед налудничавите съвети сериозно, а да превключиш ума си на различна предавка и да приемеш ситуацията такава, каквато е. Накрая рекох на човека от клуба: „Отлично, ще е страхотно, ако уредите нещата“. Можех да направя и някакъв остроумен коментар за правната система на страната му, но от моя гледна точка беше наистина добре, че клубът се опитваше да предвиди проблемите дори на такива ниво. Не бива да се смеете, а да покажете уважение, и то голямо.
Това е едно от нещата, които в Европа не са добре уредени. Тук ние рядко отделяме време, ако въобще отделим, за предвиждането на проблемите. Това е и коренът на всички неприятности с играчи от бедни семейства, които показват отличен футбол, забогатяват и след това тръгват по лош път. Поставете се на тяхно място. Просто опитайте да го смелите. В интерес на истината почти никой клуб в Европа не обръща внимание на такива неща. Пропастта е твърде голяма. Бордът, директорите и мениджърите, които трябва да предвиждат подобно развитие, не разбират културата на футболистите с бедно минало. Те нямат житейския опит, за да се поставят на нечие място в подобна ситуация. Кой ще ги наставлява, кой ще ги насочва по правилния път? В Европа все още сме далеч от тези неща.
Америка ми даде три прекрасни и поучителни сезона с Ацтекс и Дипломатс и успях да премисля живота си. Това време ми донесе и огромно удовлетворение. Кметът на Лос Анджелис Том Брадли ме направи почетен гражданин на града, станах и почетен член на борда на Специалните олимпийски игри в Северна Америка. Научих и много за управлението в една професионална организация. Работих със специалисти в среда, в която всички се стараеха да подобрят представянето на отбора - от продавачите на билети до отговорника по екипировката.
В Америка започнах да се замислям и за основаването на онова, което по-късно щеше да се превърне в моята фондация и моите школи. Започнах да правя проучвания и сондажи за нещата, които щях да реализирам след петнадесет години благодарение на Специалните олимпийски игри и на начина, по който спортът и образованието са съчетани в САЩ. Дори и днес изпитвам лека гордост, че заедно с Пеле, Франц Бекенбауер, Йохан Неескенс и останалите бях един от онези пионери, довели до възхода на футбола в този развиващ се в играта континент. Когато виждам как се развива футболът там, съм убеден, че е просто въпрос на време националният отбор на САЩ да спечели световно първенство. Като фен на футбола смятам, че това е чудесно.
Глава 5
Спрях да играя в Америка през 1981 г., но след това съм се връщал там много пъти. Това е интересна и вдъхновяваща страна, поне по отношение на спорта, а през трите години научих всичко, което можах, от системата им, премислих много неща и отново заиграх на високо ниво. Това бяха страхотни години, но като футболист исках нещо повече. Исках нещо повече, а и можех да дам повече. Това чувство се засили, докато тренирах с Аякс след края на сезона. Все още можех да се изправя срещу титуляри от Ередивизи и реших да предприема позната крачка - да се върна в холандския футбол. Изкарах известно време в Испания с Леванте и реших да се върна в Амстердам.
Беше фантастично отново да играя за Аякс. Отборът беше млад и всички очакваха с нетърпение да играят с мен. Но бързичко се сблъсках с проблем. В Америка бях свикнал на друг начин на управление на клуба и за мен ефективният футбол вече не означаваше само да играеш добре на терена, но и да се вгледаш как се ръководи клубът и защо е така. Това, което видях извън терена, никак не ми хареса.