Стараехме се да постигаме добри резултати, но и да забавляваме зрителите. Когато нещата вървят добре, ти хрумват някои неочаквани идеи. Например двама души да участват при изпълнението на дузпа. Направихме го с Йеспер Олсен в мача между Аякс и Хелмонд спорт. Разликата в класите на двата отбора беше толкова голяма, че в срещата нямаше никакво напрежение. Когато съдията ни даде дузпа, се опитахме да предложим на феновете нещо ново. Вместо да стрелям директно във вратата, пуснах топката напред и настрани към Олсен. Вратарят се обърка за миг, после се спусна към Олсен, а той ми подаде. Бях зад него, затова нямаше засада и лесно чукнах топката в празната врата. Хората решиха, че изпълнението е страхотно.
Сезонът беше много положителен във всички отношения освен в едно - бордът реши, че печеля твърде много пари. „Вие не получавате ли също толкова? - попитах аз. - Защо се оплаквате от мен, когато също си тъпчете джобовете? Никога не сте имали толкова много публика.“ Директорите обаче не бяха съгласни и стана скандал.
Междувременно тъстът ми беше установил добри контакти с Фейенорд. Просто чудесни. Когато от този клуб чуха за проблемите ми с Аякс, веднага се свързаха с мен и ми казаха: „Ела при нас и ще създадем същата система“. Това, разбира се, беше много интересно, тъй като стадионът на Фейенорд беше за 47 000 души.
В крайна сметка това и направих. В края на сезон 1982-1983 г. подписах с Фейенорд. Моят клуб пак беше Аякс, но хората в управата му отказаха да се съобразят с мен. Дочух, че са казвали, че съм твърде стар и прекалено дебел, а и съм продължавал да трупам килограми. Трябваше да се справя с тези обвинения. Освен това настояваха да се задоволя с обикновена заплата, а аз, естествено, не бях склонен да го направя.
Трябва да кажа, че си прекарах чудесно във Фейенорд. Беше наистина прекрасно. Аякс и Фейенорд са големи съперници, така че в началото бях нарочен за лошото момче. Трябваше да убедя привържениците ни в моята лоялност, а и да печелим. Успях да ги спечеля още в първия мач, както бях направил в Барселона, в Лос Анджелис Ацтекс и във Вашингтон Дипломатс и в Аякс. Отбелязах страхотен гол в тогавашния Турнир на Ротердам. Всички започнаха да викат и да ръкопляскат. Изведнъж осъзнаха, че го правят за човек, когото са мразели. За момент целият стадион се обърка, но ледът се пропука, когато феновете видяха как се радват съотборниците ми. Черешката на тортата беше, че спечелихме турнира.
Често се говори, че през последните ми три сезона като футболист треньорите са били на скамейката само за шоуто, тъй като аз съм взимал всички решения. Това са пълни глупости. Нещата в най-високото ниво на спорта просто не са такива. Винаги ще помня Курт Линдер като човека, който не позволи моторът ми да спре. Ад де Мос ми беше непознат, но и с него се разбирахме. Подходът на Тийс Либрегтс във Фейенорд всъщност беше като този на Линдер. Когато бягахме по пресечен терен, той все ми казваше, че не е важно на кое място ще завърша. „Бягай с групата и виж колко време ще ти отнеме.“
По отношение на техническата и тактическата страна на играта не бива да се забравя, че Ринус Михелс ме натовари с отговорността да диктувам играта по време на мача, при това докато бях все още съвсем млад. На осемнадесет години вече усещах инстинктивно кога да пратя някого напред или назад по терена или кога и как да се намеся за доброто на отбора. На световното първенство през 1974 г. вече го правех напълно естествено, дори не се замислях. Но никога не се е стигало до ситуация от типа на „тук ще правя каквото си искам“. Нещата не бяха такива, особено ако си поне частично отговорен за тактиката на отбора по време на мач. По същата логика е напълно невярно, че Линдер, Де Мос и Либрегтс са водили само тренировките, а аз само съм играел футбол. Усилията винаги са били съвместни. Не можеш да компенсираш пропуските на слабия мениджър, нито пък добрият мениджър ще успее да прикрие моите недостатъци. Няма как да стане. След завръщането си в Холандия играх почти три сезона и спечелих три шампионски титли и две купи на Холандия. Това е възможно единствено при осъзнато сътрудничество между професионалисти на най-високо ниво.
Всичко зависи от добрата комуникация. Треньорът дава указанията си от страничната линия, а аз трябва да ги разпространя по терена. Това, разбира се, е напълно нормално, понеже във футбола няма прекъсвания. Треньорът може да говори на отбора преди мача и на полувремето, но я се опитайте да кажете какво трябва да прави крилото на другия край на игрището, когато 50 000 души по трибуните викат и пеят. Просто няма да успеете. Ето защо ви трябва човек в отбора, който да следи голямата картина.