След години вкарах с глава решителния втори гол срещу Интер на финала за Купата на европейските шампиони през 1972 г. Изпълнението беше технически перфектно, макар че някой с моя ръст не би трябвало да може да отправи такъв удар. Всичко това се дължи на тренировките в салона, когато валеше дъжд. Ван дер Веен ги измисли на самото място. После КФСХ беше разтърсена от промени. Вече ти трябваше диплома, за да бъдеш треньор. Кои футболисти обаче учеха за нея? Определено не бяха играчите от улицата, с които бяхме свикнали. Трябваше да учиш цели четири години, за да станеш треньор, и изведнъж тези хора станаха напълно различни.
Нека дам себе си като пример. Нямаше как едновременно да играя футбол и да уча. Когато имах свободно време, школите бяха затворени и не искаха да направят никакви изключения. По-късно се опитах да дам решение на спортистите чрез моя Институт „Кройф“, но хората въобще не мислеха така по онова време. Ако си активен състезател, нямаш никакъв шанс да учиш. Ето как ситуацията обуслови, че треньори ще станат не чак толкова надарените футболисти. Нито един велик играч не се записа да учи просто защото никой нямаше време. Едното беше следствие от другото. Онези, които не бяха звезди в клубовете си или в националния отбор, можеше да не тренират всеки ден и отиваха да учат. Логично нивото на треньорите падна, а оттам падна и качеството на футбола. В момента КФСХ предлага съкратени курсове за бивши национали, но това пак са теоретични, а не практически занятия. Почти нищо не се е променило за последните тридесет години. Техническите умения, тази бивша сила на холандския футбол, вече са негова слабост.
Кариерата ми като треньор започна през 1985 г., когато ме взеха като съветник в Рода (Керкраде). После Леон Мелхиор ме помоли да помогна с основаването на младежката школа на МВВ в Маастрихт. Мелхиор беше бизнесмен с разнообразни интереси, а през свободното си време беше създал световноизвестна конюшня с някои от най-добрите състезателни коне. От МВВ се бяха обърнали към него за съвет как да реорганизират клуба, а той на свой ме потърси, за да помогна на младежкия отбор.
Това бяха първите знаци, че вече съм отворен към ново завръщане във футбола. Скоро след това хора от Аякс и Фейенорд вече чукаха на вратата ми. Бях особено доволен от интереса на Аякс. Клубът явно искаше да тегли черта на миналото. Бях постигнал спортното си отмъщение и с радост зарових томахавката.
След това развитието на нещата се ускори и през юни Аякс ме назначи като технически директор. Това беше новосъздаден пост, терминът „технически директор“ се употребяваше за пръв път в холандския футбол. Това всъщност беше правен трик, защото така можех да бъда водя отбора, без да имам диплома. Първото предложение беше да стана старши треньор, но от Асоциацията на треньорите заплашиха клуба със съд. Терминът „технически директор“ позволяваше на Аякс, а и на мен да продължим напред.
Ходът може да ви се стори непочтен, но всъщност може да се каже, че Холандският футболен съюз ни подкрепи. В началото на 1985 г. написах писмо до КФСХ, в което изложих какво ми е нужно, за да бъда ефективен като треньор в професионалния футбол. Съставихме писмото заедно с Ринус Михелс, който тогава беше технически съветник на футболния съюз. Надявахме се да променим правилата така, че хората, които имаха реално значение за професионалния футбол със своите знания и опит, да получат шанс присъствието им да се усети.
Вече бях проумял, че в истинския живот само слънцето изгрява просто ей така и затова предложих алтернативен вариант на тогавашната диплома. Предложих бившите професионални състезатели и национали първо да положат изпит, а после да минат курсове в областите с незадоволителни познания. Така обучението щеше да се съкрати чувствително, никой нямаше да учи неща, които вече знае, а точните хора щяха много по-бързо да се озоват в спорта, където беше мястото им. Където наистина имаше нужда от тях.