По онова време холандският футбол изпитваше крещяща нужда от хора, които можеха да анализират и да подобрят не само клубовете, но и качествата на единадесет отделни състезатели. Аз бях убеден, че върхът е постижим единствено ако на тренировките отработиш дребните детайли в играта. Ключовите един или два процента. Идеята ми за полагане на изпит и създаване на индивидуален план за всеки човек целеше да дам подходящо решение на КФСХ, като бързо привлечем повече истински експерти. Така обаче поемах и голям личен риск. Казано просто, нямаше да имам никакви проблеми с неща като тактика и техника, но мисленето ми за футбола беше толкова по-различно от разбиранията на повечето хора, както и от разбиранията на преподавателите в курса, че вероятно винаги щяха да ме късат на изпита.
Месеците си минаваха, а от КФСХ нямаше ни вест, ни кост. От футболния съюз заявиха, че ще разгледат предложението, но всичко спря дотам. Ситуацията се проточи и накрая се отказахме и създадохме термина „технически директор“, за да мога да започна работа в Аякс. В противен случай щях да стана заложник на правилниците, а не бях съгласен с това. За мой късмет имах опита от футбола в Америка, бях разбрал как трябва да се работи в професионалния спорт и можех да приложа опита си спрямо положението в Аякс. Това беше жизненоважно. Първата стъпка беше да поема отговорността за всичко, свързано с футбола - от първия отбор до младежите и стажантите. При този тип лидерска структура трябваше да формирам екип с всички в клуба. Те бяха хората, които трябваше да налагат политиките.
Бързо разбрах, че ролята ми в Аякс не се нрави особено на КФСХ или на асоциацията на треньорите. Започнаха да ме шпионират и да твърдят, че взимам участие в тренировките. Бързо отхвърлих тези обвинения. Аз не съм човек, който може да се затвори в кулата си от слонова кост и оттам да дава разпореждания. Моята материя е футболът, на терена съм като у дома си. Използвах извинението, че след тежката си кариера съм качил килограми, трябва да ги сваля и затова тичам сред другите играчи.
Ако трябва да бъда съвсем честен, не съм водил дори една тренировка. Имах технически екип - Кор ван дер Харт, Шпиц Кон и Тони Бруинс Слот, трима много опитни треньори, които компенсираха отлично моята липса на опит. Сред футболистите обаче можех да се концентрирам върху дребните детайли. Това е нещо, което няма как да научиш дори и след сто години обучение. Или го имаш, или не. Цялата организация на първия отбор беше основана на американския модел. Използвах специалисти. Вече бях осъзнал, че един човек не може да бъде най-добрият на всички постове по терена. Това обясних и на техническия си екип.
Освен тримата треньори в Аякс имаше и фитнес експерт. Наех и първия треньор на вратарите в Холандия, който взе под крилото си всички на тази позиция - от младежите до първия отбор. По-късно започнах да работя и със скаути както за вътрешното първенство, така и в чужбина. Предоставих отговорността за тренировките и за следенето на новите попълнения и така нататък на други хора, защото те бяха по-добри от мен в тези занимания. Никога не съм се преструвал, че мога да се занимавам с нещо, в което нямам умения. Израснах с един треньор и един или двама помощници, но младостта ми беше повлияна и от хипи движението през шестдесетте години на миналия век и от неговото различно мислене. Един ден например предложих в Аякс да поканим Лен дел Феро, оперен певец, специалист по техники на дишане, за да помогне на играчите да извлекат максимума от всяко вдишване и издишване. В елитния спорт това е много важно. Така Дел Феро започна да работи с момчетата в съблекалнята. По-късно в Барселона взех рефлексолог, тъй като цялата енергия на тялото винаги се освобождава чрез краката. Такъв човек ти е нужен, за да добави нещо ново.
Винаги съм се оглеждал за специалисти, за да можем да работим по-добре върху детайлите. Това беше наистина важна част от моите методи. Хората в Холандия не бяха свикнали да работят така, поне в началото на престоя ми начело на Аякс. Обясних следното: „Ако водите тренировките за физическа форма, това е ваша отговорност, не моя. Затова не ме питайте какво да правите. За мен са важни две неща - футболистите да могат да играят в продължение на 120 минути и да се забавляват. Не съм нито полицай, нито надзирател. Но ако не можете сами да решите какво да правите, ще трябва да намеря някой, който може.“
Всичко се свеждаше до намирането на хора, които имаха желание да носят отговорност и знаеха как да го правят. Те не биваше да си мислят: „Ами какво ще каже Кройф?“. И когато отделните специалисти започнаха да тренират играчите, аз не ходех да гледам какво правят. Това беше тяхна задача и тяхна отговорност.