Спечелихме Купата на носителите на купи през 1987 г. и се озовах в невероятна ситуация. Аякс имаше толкова много възможности за растеж и развитие, но ръководството ги потискаше. Няколко пъти предложих Ван Ейден да отиде на специализация при Анди Долич, това щеше да е полезно не само за него, но и за клуба. Бордът обаче не обърна внимание и не направи нищо.
После трансферният пазар съвсем полудя. Ван Бастен беше преминал в Милан, бяхме си получили парите по сделката, а аз от няколко месеца следях Сирил Реджис от Ковънтри Сити, физически силен и харизматичен нападател в разцвета си. Ковънтри правеше успешна кампания за Купата на Англия и трябваше да действаме бързо, преди цената на Реджис да скочи. Мина още месец, а Аякс дори не беше започнал сериозни преговори. Ковънтри спечели Купата на Англия, Реджис беше звездата на отбора и вече не ни беше по джоба.
През онова лято на 1987 г. продължителното изчакване от страна на клуба провали и други трансфери. Накрая един от футболистите ми, Арнолд Мюрен, ми подсказа, че ирландецът Франк Стейпълтън е свободен за трансфер. Бяха играли заедно в Манчестър Юнайтед, а и аз си спомнях Стейпълтън като отличен нападател. Не струваше нищо, тъй като все още беше контузен. Ето как трябваше да привличам състезатели.
Капката, която преля чашата, беше провалът при трансфера на Рабах Маджер. Той току-що беше спечелил Купата на европейските шампиони с Порто, като отбеляза красив гол с пета за победата на финала с 2:1 срещу Байерн (Мюнхен). Точно такъв играч ми трябваше. Освен това разбрах, че ми се е възхищавал като футболист и мечтае да играе под мое ръководство, а и в договора му имаше клауза с фиксирана максимална трансферна сума от 800 000 долара. Имах едно наум от предишните ни провалени трансфери и проведох първата част от преговорите сам. Може и да не съм се справил много добре, но нямах доверие на никой друг. Отнесох ситуацията до борда и до директорите едва когато бях приключил устните обсъждания. Имахме уговорка, че трансферът трябва да бъде пазен в пълна тайна до мача за Суперкупата на УЕФА между Порто и Аякс, който трябваше да се играе седмица по-късно. Португалците бяха категорични в това условие. За тях Суперкупата беше важен трофей, не искаха трансферът да се разчуе и така да се създаде впечатлението, че подценяват двубоя.
Условията бяха съвсем ясни и трансферът изглеждаше сигурен. Но се провали, и то по причина, която демонстрира колко зле бяха нещата в Аякс. Само двама от членовете на борда и председателят бяха напълно запознати с подробностите около сделката с Порто и един от тях я издаде на пресата в деня преди мача. Президентът на Порто побесня и ми каза, че трансфер няма да има. Байерн побърза да вземе Маджер и събитията отново се обърнаха срещу мен.
Проблемите изскачаха един след друг. Ван Бастен винаги е бил безспорната звезда в Аякс и след продажбата му на Милан трябваше да намеря как да заместя не само качествата му, но и авторитета му. Не можех да взема играчите, които исках, затова трябваше да избирам от наличния си състав. След напускането на Ван Бастен исках да открия друг играч с вродени лидерски качества. Човек веднага се сеща за Франк Рийкард. Той беше най-добрият ни играч, но не успяваше да поведе отбора. Франк е скромен по природа, а аз се стараех да променя това. За жалост, недоволството му се изостри и той загуби желание да играе за Аякс буквално за една нощ. Изведнъж вече не се вълнуваше какво става, беше му дошло до гуша от всичко. Бях шокиран. Но искам да е ясно, че този проблем можеше да бъде избегнат, ако ръководството на клуба беше действало професионално на трансферния пазар.
Посланието ми към Рийкард, че просто се опитвам да му помогна като футболист, остана нечуто. Невъзможно е да направиш някого по-добър, ако той не желае да се учи. Нямаше как да вложа енергията си в такава задача. Да, в спорта на елитно ниво трябва да си строг спрямо недостатъците на хората и да покажеш съвсем ясно какво трябва да се направи, за да бъдат премахнати, но в този случай не се получи.
Това се отнасяше и за футболистите, които в края на сезона все още не бяха показали развитие. Отново и отново се принуждавах да уча, че трябва да съм строг първо спрямо себе си. Трябва да подбереш най-добрия състав и си почти длъжен да забравиш какъв човек облича фланелката. Това е най-трудното нещо на света, но нямаш избор. Щом започнеш да си затваряш очите за пропуските на един, винаги ще се намери и втори, който няма да иска да се съобразява и накрая ще загубите контрола върху цялата група.