Едно от големите ми предимства като треньор на Барселона беше, че бях играл там. Познавах начина на мислене и знаех как ограниченията в разбиранията могат да бъдат променени, за да се постигне определено качество. За да можете да постигнете това, трябва да сте наясно с каталунския начин на живот, с политиката и с националния характер. В Барселона първо трябваше да се съобразя с традицията - клуб с голямо име, много пари, но малко трофеи. В това отношение нивото в Аякс беше малко по-високо. Всеки футболист в Амстердам мислеше за атаката, а в Барселона приоритетът беше защитата. Трябваше да започна с промяна в начина на мислене.
За мен това е много важно - искам да работя в клубове, които желаят да играят футбол, и то така, както трябва. Технически добър и привлекателен футбол. Искам да усещам атмосферата, да помириша съблекалнята. Клуб, на чийто стадион има писта за лека атлетика, не ме интересува. Теренът и съблекалнята никога не трябва да са отдалечени. Играчите трябва да имат усещането, че стъпват на терена направо от привичната си среда. Страхотно е, а е и голямо предимство, ако младежите могат да тренират, както го правят в Аякс и в Барселона - да виждат стадиона и да се надяват, че един ден ще играят там.
За мен футболът е емоция. Като състезател дори не можех да си представя, че ще губя време да задушавам играта на съперниците си, не исках да се отегчавам със седене на пейката и постоянно търсех начини да се усъвършенствам. Като треньор исках да се наслаждавам и да се стремя да постигна перфектния футбол. Тогава резултатите идват сами. Където и да съм работил, винаги съм искал хората около мен да говорят за футбол и да мислят за футбол. По цял ден, ако е възможно. Тази всепоглъщаща атмосфера липсваше в Барселона. Никой не разказваше нищо. Това беше основното, което исках да дам на клуба и на феновете - да започнат да говорят за футбол и за начина, по който трябва да се играе. Дори и клюките трябваше да са за футбол.
За да се случи нещо подобно, трябва да разчиташ на свободолюбивия си дух и да си много упорит. За мен такова начинание е като пъзел от проблеми. Виждам един и веднага се опитвам да го реша, но така, че да ми е по-лесно да поставя следващото парченце от пъзела. Накрая всичко се отплаща. В крайна сметка това е игра, наистина хубава игра.
Естествено, случилото се в Аякс ме беше направило крайно предпазлив спрямо политиката на клуба, но според мен ситуацията в Барселона беше дори по-лоша, отколкото в Амстердам. Имаше какви ли не постоянни кризи, скандал след скандал. Клубът беше печелил Ла Лига само веднъж през последните дванадесет години и посещаемостта на стадиона беше паднала до 40 000 души, а някога на мачовете идваха по два пъти повече хора. Затова ми беше ясно защо президентът Хосеп Луис Нунес искаше да ме привлече - той се мъчеше да оцелее на поста си. Беше президент от 1978 г., когато напуснах Барселона като играч, а сега искаше да се върна като треньор, но не защото подкрепяше вижданията ми за футбола, а защото се надяваше, че ще напълня витрината с трофеи. Аз бях просто едно средство в неговата политика. Давах си сметка за това, опитът ми от Аякс ме беше подготвил и затова изложих изискванията си предварително.
Едното от тях беше аз да съм единственият шеф в съблекалнята. Не играчите, не бордът, а аз. Ако бордът искаше да обсъдим нещо, щяхме да се срещнем, но не исках да виждам никой от членовете му в съблекалнята. Исках това да е напълно ясно на Нунес, като знаех, че той не е съгласен. Президенти като него са свикнали всички да правят каквото кажат те, но сега камъните бяха по неговата глава. Никога не установихме кой знае колко топли взаимоотношения и това беше една от причините.
Картите се размесиха още при представянето на отбора преди сезона. Публиката започна да ръкопляска на Нунес и да освирква Алесанко, когото току-що бях направил капитан. Сграбчих микрофона и заявих на феновете, че ако продължават така, мога веднага да подам оставка. Причината беше, че при предишен спор с ръководството Алесанко беше защитил съотборниците си. Беше показал характер, а на мен ми трябваше точно такъв човек, за да изведе Барселона обратно на върха. Отсякох пред целия стадион, че не искам да имам нищо общо с близкото минало на клуба. То беше свързано с омраза и завист между всички в Барселона. Това не ме вълнуваше, не исках да работя по този начин и помолих феновете да ме подкрепят.