Признавам си честно, че накарах ръководството на Барселона да плати малко повече за Вичге, за да измъкна Аякс от трудностите. Доколкото си спомням, трансферната сума беше 8 милиона долара, а можеше да се разминем с 6 милиона. Но пък през годините бяхме похарчили толкова малко за нови футболисти, че клубът все пак ми дължеше нещичко.
Така започна една незабравима година. През май 1992 г. дъщеря ми Шантал се омъжи, а седмица по-късно Барселона спечели Купата на европейските шампиони за пръв път в историята си.
Вярно е, имахме и късмет, в това число и в чисто футболно отношение. В годината, когато станахме най-добри в Европа, едва не бяхме елиминирани във втория кръг на турнира от шампиона на Германия Кайзерслаутерн. Хосе Мария Бакеро отбеляза решаващото попадение в последната секунда на срещата, ако не беше станало така, нямаше да стигнем до финала срещу Сампдория. Това беше спасение свише, точно както години по-късно Андрес Иниеста се разписа в края на мача срещу Челси, а Барселона триумфира в Шампионската лига, като на финала победи Манчестър Юнайтед.
Това показва колко много понякога успехът зависи от късмета. Но човек трябва да управлява късмета си. Ето защо като футболист винаги съм поемал инициативата. Ръководил съм мача, за да съм сигурен, че контролирам нещата. Така направих и на 20 май 1992 г. на стадион „Уембли“ срещу Сампдория. След деветдесетте минути на редовното време резултатът беше 0:0, а Роналд Куман щеше да отбележи историческия си гол в продължението. След четири години работа мисията ми беше завършена. През онази вечер на терена виждах отбора, който винаги съм си представял. Отбор, който има контакт с публиката, който освобождава нещо във феновете и е комбинация от добре тренирани каталунци и няколко внимателно подбрани попълнения. Разбира се, имаше и емоционални реакции. Снимката как прескачам едно рекламно пано и се препъвам в него обиколи целия свят и е типичен пример за онези моменти, когато правиш нещо, което не можеш да обясниш дори и на себе си. Правиш го, защото е първото, което ти хрумва. Може да е било емоция, може би не. Трябваше да изляза на терена и най-лесно ми се стори да прескоча паното, значи може да е било и проява на здрав разум.
Цяла Каталуния полудя след победата ни в Лондон. Радостта се лееше неудържима и няколко седмици по-късно, когато станахме шампиони на Испания за втора поредна година. Беше невероятно, но беше истина. През този сезон бяхме начело на класирането само веднъж, и то след последния кръг. Спечелихме у дома срещу Атлетик (Билбао), а Реал (Мадрид) загуби с 2:3 от Тенерифе. Като емоция първенството беше дори по-силно от успеха ни на „Уембли“. Всички стояхме в централния кръг на терена и чакахме последния съдийски сигнал в Тенерифе. Няма как да забравиш нещо подобно.
За жалост, Роналд Куман не успя да изпита чувството. Ринус Михелс, който тогава водеше националния отбор на Холандия, го беше повикал за приятелски мач. Когато чух, си помислих, че е някаква шега. Как би могъл един футболист да се справи с нещо такова? И то да го направи Михелс, точно той! Не можех да го разбера. Играеш цяла година за титлата, а накрая не можеш да дойдеш и да вдигнеш трофея. Беше прекалено глупаво.
Глава 7
Може да ви се стори като противоречие, но проблемите, които по-късно доведоха до разрива между мен и клуба, бяха родени през най-успешния сезон за Барселона през 1991-1992 г. Още веднъж се получи паралел с Аякс, след като бяхме спечелили турнира за Купата на носителите на купи през 1987 г. Щом има успехи, всички се радват заедно с теб във вихъра на лудостта. Това беше типично и за Барселона - докато се носехме на крилете на еуфорията, договорите бяха удължавани, дори и на играчи, които не се бяха представили на нужното ниво. Така че Нунес и вицепрезидентът Жоан Гаспарт отново взеха всичко в ръцете си. Гаспарт отговаряше за договорите, но, разбира се, той беше само машата на президента. Въпреки успехите ни отношенията ми с Нунес не бяха на бизнес основа. Не му вярвах. Той така и не успя да заличи усещането ми, че съм в клуба единствено за да се задържи той на трона си. Винаги съм чувствал, че трябва да съм силен, иначе ще затъна в неприятности.