Още в началото на следващия сезон стана ясно как успехите са се отразили на всички. През 1992-1993 г. отпаднахме още във втория кръг за Купата на европейските шампиони след поражение от ЦСКА (Москва) с 3:4 общ резултат от двата мача. Същия декември загубихме и двубоя за Междуконтиненталната купа с 1:2 от Сао Пауло. Това беше един от малкото случаи, в които загубата ми беше безразлична. Винаги съм се възхищавал на бразилския треньор Теле Сантана заради вижданията му, които издаваха неподправената му любов към футбола. Този човек беше имал честта да води Бразилия на световното първенство през 1982 г. Загубата на този фантастичен отбор от Италия ме накара да се замисля за нашето поражение от Германия през 1974 г. Но независимо от успеха на италианците хората помнят начина, по който играеше Бразилия, и имената на невероятната им полузащита с футболисти като Зико, Фалкао и Серезо.
Десет години по-късно Теле Сантана беше треньор на южноамериканския шампион Сао Пауло и прати собствения си дрийм тийм за мача срещу нас в Токио. След двубоя казах пред пресата, че ако ще те блъска кола, е по-добре да е „Ролс-Ройс“.
Титлата в испанското първенство отново се реши в последния кръг и отново Тенерифе ни помогна, като победи Реал (Мадрид) с 1:0 и ние измъкнахме първото място. Година по-късно съдбата се намеси в наша полза за трети пореден път. През 1994 г. лидер беше Ла Коруня, но изпусна дузпа в последната минута на последния си мач срещу Валенсия и резултатът остана 0:0. Това ни беше достатъчно да станем шампиони за четвърта поредна година.
През 1994 г. достигнахме и финала на Купата на европейските шампиони срещу Милан. Мачът беше няколко дни след като бяхме отпразнували титлата в Испания. Ето още един пример как нещата могат да се объркат, ако направиш крачка твърде рано или твърде късно, но не и навреме. Натрупаха се дребни грешки и доведоха до разгром с 0:4 от един отличен съперник.
След това започнаха да се появяват нови и нови проблеми. Барселона се движеше във възходяща посока вече шеста година. Имахме футболисти, които бяха израснали в клуба. Както и с Аякс, страхотното беше, че имахме не само талантлив отбор, но и чудесни момчета. Състезатели, които даваха много положителна енергия не само на мен, но и на другите.
В личния си живот поддържах добри отношения с някои от младите в състава. Никога не съм разделял личния от професионалния си живот. Редовно излизахме на ресторант или празнувахме рождените им дни. Стараех се поддържам и добри професионални взаимоотношения. Разбира се, играчите оставаха разочаровани, ако биваха пренебрегнати. От друга страна, бях и треньор, който се грижеше за контузените състезатели и ако някой от тях влезеше в болница, отивах лично да се уверя, че скалпелът няма да се забие в другия крак. За да мога да успокоя контузените си футболисти, си изградих навик да присъствам на операциите, да ги уверя, че щом треньорът е там, всичко ще бъде наред. Трябваше да обличам хирургически халат с шапка на главата и маска за уста. Така играчът се чувстваше по-спокоен и отговорността да постъпя така беше моя.
В резултат през годините у мен се изгради възхищение към медицинската наука. Повечето хирурзи нямаха нищо против и ме допускаха да присъствам на всякакви операции. Една от най-интересните беше мозъчна интервенция, в която участваше и клубният лекар на Вашингтон Дипломатс. Беше смайващо да наблюдавам как отстраняват част от черепа и разрешават проблема с невероятна прецизност. Наистина ми доставя удоволствие да гледам как истински експерти извършват специални процедури.
Бил съм свидетел на десетки операции и натрупах знания по въпроса, особено при контузии на краката. Затова и можех да предвидя, че нещата в Барселона ще се объркат, защото не разполагахме с най-добрите хора, които да се грижат за играчите ни.
След шест години изграждане на състава настъпи повратен момент. Сезонът беше 1994-1995 г., а на онзи етап клубът трябваше да се замисли сериозно как щяхме да започнем да подмладяваме талантливия, но вече застаряващ отбор. Това се прави стъпка по стъпка и е много важно ръководството на клуба да разбира какво се случва. Да оценява значението на дългосрочната стратегия и да може да се дистанцира от лудата радост на победите. Михаел Лаудруп и вратарят ни Андони Субисарета например щяха да преминат съответно в Реал (Мадрид) и Валенсия. Водеха се ожесточени дискусии, но аз не исках да поема риска такива чудесни играчи да приключат кариерата си на пейката. Те не заслужаваха да бъдат дванадесетият човек.