В такива ситуации треньорът и бордът на директорите трябва да са от едната страна на барикадата. Това беше моментът Нунес да ме убеди, че не съм в клуба само за да задържи поста си, а че двамата работим за доброто на Барселона. Но той само потвърди подозренията, които таях през годините. Също като Тон Хармсен в Аякс Нунес започна да мърмори пред пресата. И както стана и в Холандия, малко журналисти прозряха истинското му лице зад маската.
Единственото хубаво нещо през сезона беше дебютът на сина ми Жорди в първия състав. На 10 септември 1994 г. той излезе за Барселона срещу Сантандер. Беше само на двадесет години, веднага вкара първия гол и имаше важен принос за крайния ни успех с 2:1. За съжаление, присъствието ми в клуба му докара най-вече неприятности с Нунес.
Последният ми сезон през 1995-1996 г. можеше да повтори под индиго последните месеци в Аякс. Години наред бях действал бързо и успешно на трансферния пазар, но през 1995 г. бордът изведнъж започна да недоволства. Исках например да привлека талантливия Зинедин Зидан от Бордо, но директорите не бяха чували за него и от сделката нищо не излезе. Все по-често започна да ми прави впечатление, че постът ми се пренебрегва, включително и от някои от лекарите, с които работехме. Някои си мислеха, че са недосегаеми. Най-грубият пример беше на една операция на наш футболист, за която се беше събрал екип от специалисти. Бяхме пред залата, когато изведнъж един от лекарите се обърна и заяви: „Това е моята болница и тук оперирам само аз“. Футболистът беше вече в операционната и никой не можеше да направи нищо. Там имаше хора, които бяха много по-опитни в тази област, но егото на въпросния лекар беше по-важно от всичко друго. По-важно от доброто за играча и клуба.
В личен план най-печалното последствие беше операцията, на която синът ми Жорди трябваше да се подложи в края на 1995 г. Беше на менискуса, сигурно най-лесната интервенция за хирург ортопед. За нещастие, операцията не мина добре и последствията за кариерата на Жорди бяха ужасни. Той има проблеми с коляното си дори и днес. Краката на Жорди бяха леко извити навън и при такъв пациент е абсолютно задължително хирургът да не проведе само операцията на коляното, но и да вземе предвид баланса в ставата, иначе проблемът само ще се задълбочи. Беше ужасно, но след операцията Жорди вече не можеше да тренира на 100 процента и така не успя да се възползва от способностите си.
През април 1996 г. вече беше ясно, че този сезон няма да успеем да спечелим трофей за пръв път от идването ми през 1988 г. Не бях недоволен от ходовете, които бяхме предприели за обновяване на отбора, но имаше други, негативни неща, които като представител на всички играчи не можех да приема. Все по-често се криеше информация, а уговорките не се спазваха. Ситуацията беше крайно неприятна, а отношенията се влошаваха. И като гръм от ясно небе прочетох във вестника, че съм уволнен, а Нунес и Гаспарт щели да представят Боби Робсън като мой заместник. Беше просто нереално. Само преди няколко дни бях провел разговор с Нунес за следващия сезон и лично бях убедил Луис Енрике да премине от Реал (Мадрид) в Барселона. Той го направи заради мен. Нунес го знаеше, но си замълча за предстоящото ми уволнение.
Може би най-неприятното беше, че временно треньор стана моят приятел и дясна ръка Чарли Рексач. Той реагира така, сякаш това е най-естественото нещо на света. Не очаквах точно Рексач, който беше дори по-яростен опонент на Нунес от мен, да направи това. Пострада от решението си още в първата тренировка. Жорди всъщност отказа да тренира под негово ръководство и се разрази скандал. В крайна сметка се реши Жорди да бъде в състава за мача срещу Селта де Виго, иначе публиката щеше да побеснее.
За щастие, този двубой се превърна в чудесен спомен. Барселона изоставаше с 0:2, но Жорди беше един от футболистите, които обърнаха резултата до 3:2. Но най-хубавото беше, че след като вкара победния гол, той излезе от терена и накара Рексач да стане и да му ръкопляска. След мача Жорди обясни, че е искал да даде на фенове-те възможност да благодарят на баща му.
Това беше и последният мач на Жорди за Барселона.
Беше тъжно, че нещата в Барселона щяха да приключат както с Аякс. Виждах мисията си в това да променя имиджа на Барселона, че е най-богатият клуб, но така и не играе по най-добрия или най-красивия начин. Фактът, че успях, не означаваше, че просто бях постигнал целта си, а и че отдадеността ми надхвърля задачите на треньора. Но най-големият проблем в Барселона е самият клуб. Всичко се върти около политиката. Това обяснява и отвращението ми към цирка от директори, които използват чуждите сантименти в своя полза и водят клуба си право към пропастта. Рано или късно обаче маските падат. Това се случи в Аякс с Хармсен, случи се по-късно и в Барса с Нунес. И аз съм доволен, че е така.