Ясно е, че кариерата ми е оказала голямо влияние на семейството ми. Ние имаме много здрава връзка и винаги сме се опитвали лудостта около нас да не ни засяга, но на Дани, Шантал, Сусила и Жорди не им беше никак лесно. От всичките ми деца под най-голямо напрежение беше синът ми Жорди, но този стрес го изгради като чудесния човек, който е сега. Почти всичките ми решения за кариерата имаха огромно влияние върху живота на Жорди. Когато през 1983 г. напуснах Аякс като играч, той остана в младежката школа, а аз отидох във Фейенорд, за да си разчистя сметките с клуба. По-късно си тръгнах от „Де Меер“ като треньор, а той трябваше да изостави клуба и приятелите си. Оказвах влияние върху живота му и след това, понеже хората в Барселона, както и в Амстердам, не спираха да му натякват, че е в отбора единствено защото е син на треньора.
Ето защо дебютът му за националния отбор на Холандия и участието му на европейското първенство през 1996 г. беше най-хубавото, което можеше да ми се случи. Националният мениджър Гус Хидинк го повика изцяло по собствена преценка, аз не съм се намесвал по никакъв начин. Емоцията ми достигна върха си, когато на европейското първенство Жорди отбеляза първия гол срещу Швейцария в Бирмингам. В такива моменти миналото минава като лента пред очите ти - грубото отношение, клюките, нещастията... Но ето че на тридесет метра под мен Жорди беше на терена и доказа, че е преминал през всичко, без да се пречупи. Не мога да опиша колко горд се чувствах. Не мога да се сетя за много моменти, в които съм бил толкова развълнуван. Понякога кожата ти настръхва, когато видиш как някой се представя изключително. Ако някой е просто добър, няма да се трогна кой знае колко, но наистина изтръпвам, ако той направи нещо невероятно. Лекоатлетът Едуин Моузес например спечели повече от сто последователни финала. За мен това е фантастично, страхотно. Когато си толкова добър и печелиш толкова често, е човешко да се преситиш. Но години наред той не изневери на отдадеността си, бягаше на топ ниво в сряда и подобряваше резултата си в неделя. Ако успеете да постигнете нещо такова, значи сте велик, нещо много повече от спортист.
Това качество се вижда и в други състезатели на световно ниво. Тези на върха, без значение какъв е спортът им, изпитват неутолим глад за победа още от първия съдийски сигнал или изстрела на стартовия пистолет. Това е култура, която някои хора носят в себе си, нещо много повече от обикновено качество. Това е нещо в ума и в тялото и се проявява в най-красивите моменти.
Играчите, които притежават такъв нрав, са наясно не само че постигането на съвършенство е трудно, но и знаят точно колко трудно е. Хора като мен, които са откривали тази култура в себе си, я уважават много. Те усещат, че винаги има какво да доказват и ще го докажат. Това е изключително хубаво, истинска мистерия и не е въпрос само на талант, а на изпипване и на най-дребните детайли. Разбира се, нужни са и качества, иначе няма да достигнете нужното ниво. Винаги съм се наслаждавал, когато гледам играта на най-добрите.
Затова бях и толкова горд е Жорди, който винаги е правел каквото трябва. Видях, че има талант за футбол, още когато беше момче. Личеше си по начина как рита топката. Но не може да се каже, че съм му обръщал внимание всеки ден. Живеехме в апартамент в Барселона - ако риташ топка вътре, все ще направиш беля. Занимаваш се с топката, но не играеш истински футбол. Той започна да го прави чак когато се върнах в Аякс, тогава Жорди беше на около десет години. Дотогава го оставях да следва собствения си път. След това, в Америка, можеше да играе футбол на улицата. Там имаше и летни лагери, а децата бяха ангажирани с футбол по цял ден. Вашингтон беше проевропейски ориентиран град и много хора пращаха децата си в такива лагери. За Жорди беше много полезно, тъй като подобри английския си и се занимаваше със спорт на добро ниво.
Когато се върнахме в Холандия, той започна да тренира с Аякс. Изведнъж Жорди заигра доста добре. Още по-хубаво беше, че в градината на къщата ни във Винкевеен имахме малко игрище с врати. Беше фантастично да ритаме заедно там, виждах, че е добър играч, макар и по някакъв странен начин. По-силният крак на Жорди беше левият, но това си личеше само когато изпълняваше дузпи. С десния си крак не беше толкова уверен, а това е много любопитно, когато го откриеш на толкова ранна възраст.