Това беше всичко. Отборът го прие като най-естественото нещо в света. Момчетата бяха свикнали с него. Жорди тренираше като всички останали, често беше в съблекалнята и всички го познаваха. Да, началната точка на всичко винаги са качествата и основата. Може ли човек да се справи, или не може? Той можеше и дебютира в домакинството срещу Сантандер на 10 септември 1994 г.
Най-изненадана беше Дани. Тя нямаше никаква представа, че Жорди е сред титулярите. Седеше на трибуните и изведнъж видя как синът й излиза на терена. Ето тогава се замесих в истински неприятности, не в клуба, а у дома. За щастие, всичко мина отлично, дори страхотно. Жорди вкара за 1:0 с глава след плонж още в осмата минута. Спечелихме с 2:1, той беше един от най-добрите в мача и публиката го изпрати с ръкопляскания на крака.
Барселона ме уволни през 1996 г. и, за жалост, Жорди също трябваше да се махне. Виждахме какво ще стане, беше част от плана да ме разкарат. В Барселона имаше строго правило да не се допуска футболист да навлезе в последната година на договора си. Всички играчи имаха контракти за още две или три години. Така през сезона никой не мрънкаше, че договорът му изтича. С Жорди обаче не се случи така. Той беше един от младите футболисти, преминали в първия отбор от втория, но договорът му не беше променен, каквато беше обичайната практика при такава ситуация. Година след дебюта си той продължаваше да се представя добре.
Все по-често и по-често обаче му се налагаше да почива в деня преди мач, а понякога и след това. Дължи го на лекаря, който не само обърка операцията му, но след това беше замесен и в заговора договорът на Жорди да не бъде подновен. След като този човек го оперира, бордът не спомена и дума за удължаване на договора. През декември 1995 г. синът ми беше постигнал устно споразумение, но никой не го потърси с писмено предложение. Жорди се опита да разбере какво става, но всеки път го отпращаха с обяснението, че уточняват последните подробности. През април той поиска нова среща, но тогава вече беше ясно, че са го използвали като пионка в политическата игра срещу мен. Ситуацията беше изключително неприятна. Мен ме уволниха, а неговият договор изтече.
После от клуба се опитаха да претендират, че държат жълтата му карта (без т.нар. жълта карта играчът не може да получи друг договор - бел. прев.,) и ние решихме да вземем мерки. За щастие, Жорди успя да докаже, че договорът му не е бил подновен, и така можеше да напусне като свободен агент. Нунес даде пресконференция и наговори какви ли не хули, само и само да опетни името на Жорди. Уж искаше да се отърве от него, а изведнъж взе да го замеря с кал и да твърди, че е стигнал до това ниво единствено благодарение на мен, а накрая бил приложил всякакви номера, за да си тръгне като свободен агент.
Жорди обаче бързо разбра, че доброто ражда добро. Мениджърът на Манчестър Юнайтед Алекс Фъргюсън го харесваше много. В Шампионската лига бяхме победили Юнайтед с 4:0, а Жорди игра страхотно. Ето че на двадесет и две години той премина на „Олд Трафорд“ и отново беше сред добри хора, а не сред змиярника в Барселона. В Англия беше с играчи като Дейвид Бекъм и Ерик Кантона. Всички го приеха с отворени обятия. Едно нещо ми направи много силно впечатление през годините - най-добрите футболисти почти винаги бяха много добри хора. Не мога да се седя за спортист на елитно ниво, който да е подлец или да тормози останалите. Няма такива. Всеки може да си мисли каквото ще за Кантона, Бекъм или когото и да било, но всички тези звезди помагаха на младите момчета. Чувството е много хубаво. Често във вестниците има, как да се изразя, интерпретации или лични мнения за някои хора, наречете го както щете, но когато се срещнеш лично с тях, виждаш, че негативните статии не са верни. Нито един спортист на топ ниво не ми е отказал услуга.
Семейството ни остана в Барселона, а през 1996 г. Жорди пое в друга посока и вече не беше под крилото ми. Нямах никакви проблеми с това. Дори не ходех на всичките му домакински мачове. Мислих много, но в крайна сметка Жорди беше млад мъж, напълно способен да се оправя сам, нямаше нужда да съм все край него. Опитах се да намеря някакъв баланс. Знаех, че ако започна да го гледам на „Олд Трафорд“ постоянно, нещата няма да спрат само с това. Щеше да ми се наложи да говоря с пресата, мениджърът щеше спонтанно да ме кани да се видим зад кулисите. За мен това е напълно нормално, но Жорди вече беше негов играч, не мой. Ситуацията беше много любопитна. Ще ти се да отидеш, но не го правиш.