Опитът ми с директорите на футболните клубове далеч не е толкова забавен. Според мен аз винаги съм бил добронамерен, дори и когато те са ме освобождавали като треньор и са ме изхвърляли. Нека да го кажа така - има моменти, когато връзката ти с клуба е по-силна, но има и такива, когато нещата се влошават. Това зависи до голяма степен от членовете на борда на директорите. Винаги съм се разбирал добре с Михел Прааг в Аякс и с Жоан Лапорта в Барселона. През 1999 г. Аякс ме направи почетен член на клуба. Когато се случи нещо подобно, можеш да направиш две неща - да играеш ролята на почетен член, като само си носиш значката, или да се опиташ да използваш статута си, за да дадеш на клуба принадена стойност. Но когато забележиш, че разни хора в клуба имат различни разбирания за тази стойност, накрая се отказваш и се задоволяваш само да носиш значката.
По това време понесох два удара от борда на Аякс. Първият беше назначаването на Ко Адриансе, а вторият беше привличането на Луис ван Гаал като технически директор. И двата пъти се обръщаха към мен уж за съвет, но след това разбирах, че всичко е било решено предварително и са ме използвали само за шоуто.
Когато през 2000 г. ме помолиха да назова подходящ кандидат за мениджър, споменах Франк Рийкард. Франк беше свършил чудесна работа като треньор на националния отбор и малко не му достигна да спечели европейското първенство през същата година, на което бяхме домакини заедно с Белгия. Отпаднахме на полуфинал, като пропуснахме две дузпи срещу Италия в редовното време, а след продълженията изтървахме още три. Но отборът играеше фантастичен футбол и затова смятах, че Рийкард е правилен избор.
По-късно узнах, че няколко седмици преди разговора с мен е имало среща с Ко Адриансе и нещата са били уговорени. Нека кажа, че нямам нищо против Адриансе, но това е всичко. Когато възроптах, управата на клуба разпространи съобщение в медиите, че интересите на Аякс са над всичко. А кой точно определя интересите на Аякс? Ако се решават по същия едноличен начин, както беше отхвърлено и моето мнение, не бих казал, че съм възхитен. Три години по-късно се случи точно същото при назначаването на новия технически директор. Роналд Куман беше свършил отлична работа като треньор, но бордът ме попита какво мисля за поста на техническия директор и кой според мен е подходящ кандидат.
При обсъждането директорът Ари ван Ейден и председателят Йон Яаке три пъти ме питаха дали съм срещу идеята постът да бъде поет от Луис ван Гаал, а аз три пъти отговорих, че не е важно дали съм за или против Ван Гаал, а от какъв технически директор се нуждае Аякс в момента. За мен Ван Гаал не беше подходящ. Опитах се да изясня позицията си с всякакви примери. Но, да, ако изборът е вече направен, има какви ли не начини да се престориш, че моето мнение е важно.
Ван Гаал беше назначен. Чашата преля, когато той сам заяви, че е бил избран за поста месеци преди да поискат съвета ми. Той дори сякаш се съгласяваше с част от примерите, които бях използвал като подкрепа на моята визия за клуба. Въпросът беше защо директорите трябваше да играят такива игрички? Защо търсеха съвета ми, защо трябваше да обсъждаме достойнствата на евентуалния технически директор, когато договорът вече е бил сключен?
Направо побеснях, когато научих, че изборът на Ван Гаал е бил обсъден на всички нива в клуба и едва тогава са поискали да чуят какво мисля. Всички, чието одобрение беше нужно, бяха предварително убедени, а аз бях въвлечен в битката едва след това. Борбата е била обречена от самото начало.
Най-лошото беше, че едно чисто техническо решение се вземаше от хора, които нямаха способностите да го направят, но действаха привидно в името на интересите на Аякс. Заради тях аз и Луис ван Гаал трябваше да се помирим. Защо да го правя? Те не се бяха съобразили с мен и вършеха нещата на своя глава. Да оставим всичко друго настрана, но нямаше абсолютно никакъв повод да атакуват Куман, тъй като той се справяше брилянтно. Ръководството на клуба обаче си мислело, че Куман и помощниците му Руд Крол и Тони Бруинс Слот се изолират твърде много, а така бордът не знаел какво става в отбора. Съчувствах на треньорите, особено като се има предвид опитът ми с Нунес в Барселона. Още един президент, който искаше да наложи волята си в съблекалнята.
Директорите се надяваха, че с назначаването на Луис ван Гаал ще имат по-голям контрол върху Куман, под чието ръководство Аякс беше спечелил шампионата в първенството и Купата на Холандия през 2002 г., а през 2003 г. беше стигнал до четвъртфиналите в Шампионската лига през 2003 г. Случи се същото, каквото сполетя и мен през 1987 г., когато вдигнахме Купата на носителите на купи - нещо хубаво беше съсипано отгоре. Само за година директорите съсипаха всичко. Ван Гаал се разочарова и подаде оставка, същото направи и Куман. И двамата бяха жертва на игрите в кабинетите на директорите. И те бяха замислени от хора, които все още са свързани с Аякс. Ако питате мен, те не са Аякс. Аз обичам клуба, с който и в който израснах. Това е за мен Аякс. Щом вляза в кантината на стадиона, всички проблеми и разочарования изчезват. Щом съм там, вече знам, че ще е приятно. Това все още означава много за мен. А другото директорите могат да запазят за себе си.