Същото се отнася и за Барселона. Директорите там са част от политическите игри в Каталуния. Никога не станах част от тях, но като футболист по времето на Франко се съобразявах, когато трябваше да говоря в полза на Барселона и срещу Мадрид. Такава гледна точка има значение. Проблемът ми беше, че участвах в неща, които не бяха за мен. Бях твърде млад, аполитичен, напълно необразован, наречете го както щете. Започнах да се ориентирам в ситуацията едва през 1974 г., и то благодарение на члена на борда Арманд Карабен, който беше изключително интелигентен и беше много добър в обясненията защо някои неща се случват и защо има различия в мненията. Всичко започна с каталунския език, който беше забранен от Мадрид, при това не само говоримият език, имаше вето и върху каталунските имена. Както вече споменах, сблъскахме се с това, когато бяхме решили да кръстим сина си Жорди. За нас това беше неприемливо. Подобни неща са напълно несъвместими с нашия начин на мислене.
Но и в Барселона не позволявах някой да ми се качва на главата. Бях момчето, което винаги съм бил - хлапето, израснало в Амстердам в годините след войната. Моето поколение беше повлияно от „Бийтълс“, а те бяха символ на различното и самостоятелното. Аз постигнах същото в спорта и футбола. Това обаче се сблъска със ситуацията в Каталуния. В района се сблъскваха множество различия, исках да ги разбера, размишлявах върху тях, но пак не ги разбирах.
Карабен беше първият, който ме зарече да не се отказвам. „Но това е смешно“ - отвърнах аз. „Вярно е - рече Карабен, - но тези хора са възпитани така.“ Минаха години и бившият министър на околната среда на Холандия Пиетер Винсемиус ми рече същото: „Ти не си съгласен и аз не съм съгласен. Но този човек е тук от двадесет години, така е израснал. Той прави това, което е възпитан да прави. Ние не мислим, че това е добре, и двамата сме на това мнение, но нещата са такива, не можеш да го обвиняваш. Всичко, което можеш да направиш, е да се опиташ да промениш нещата.“ Хора като Карабен и Винсемиус ме въведоха в нюансите на ситуацията и ми помогнаха да започна да разбирам подобни проблеми.
Така гледам и на днешното положение в Каталуния. Както и преди четиридесет години, дебатът отново е дали областта да се отдели от Испания или не. Мненията са петдесет на петдесет. С други думи, ако провинцията се отцепи, това ще доведе и до разделение между хората. Това ли искаш?
Естествено, като холандец аз съм свикнал да търся компромис между противоположните гледни точки. Да се говори и накрая да се намери общо решение. В Испания никога не действат така. Никой няма никакво намерение да смекчи тона. Абсолютно никой. Нито онези, които искат отделянето на Каталуния, нито пък хората в Мадрид. Но ако нямаш пълно мнозинство, трябва да намериш начин да работиш с другите. Ако работите заедно, трябва да можеш да видиш и чуждите проблеми. Ето защо е много интересно да се четат политически статии - да видиш кой успява да постигне компромис и кой не.
Забелязвам и отношението на лидерите на определени политически партии, които си мислят: „Без мен не можете да формирате коалиция, за да управлявате страната, затова си искам моето парче от баницата“. Но е погрешно да искаш цялата баница за себе си. Не бива да си алчен. Вместо това трябва да отстъпиш малко и да се опиташ да помислиш за целия народ. Да се поставиш на мястото на хората. Струва ми се, че в този случай ще успееш да видиш, че различията между противопоставящите се страни съвсем не са толкова големи. Следя целия процес, но, разбира се, не мога да претендирам, че разбирам всичко.
Но има неща, които са направо смешни. Най-доброто образование за децата ви е да научат много езици, за да могат да общуват с всички и да помогнат на общото си развитие. Често се казва, че един час занимания са достатъчни. Защо да не са два или три часа? Невероятно ценно е да владеете чужд език, поне аз мисля така. Докато растях, все ми повтаряха: „Сине, тръгни, пътувай, научи езици, за да можеш да общуваш с всички. Защото, ако можеш да разговаряш с всички, ще успееш да създадеш и разбиране“.