Станах треньор на отбора на провинция Каталуния през ноември 2009 г. За мен това не беше политическо назначение, но в крайна сметка излезе точно такова. Всъщност беше комбинация от какви ли не неща. Първо, този пост не биваше да има официална функция. Ставаше дума за мач между отбор А и отбор Б, а аз водех единия. Но на практика се появиха и други фактори. Политиците започнаха да обръщат все по-голямо внимание на тима ни и ситуацията получи голям заряд. Мисля, че това въобще не биваше да се случва. По-добре е да се помисли много внимателно как да се работи с регионалните лиги. Разбира се, страхотно е да се подсили каталунската гордост, в това няма нищо лошо, но никога не бива да губиш спортния аспект от поглед. Стадионът ще бъде пълен с каталунци, но те няма да дойдат само заради знамето, ще дойдат и заради футбола.
Отборът на Каталуния ще бъде силен само ако в него има добри играчи. Ако ги загубите, ефектът ще намалее във всякакво отношение. Така че политиката има значение само ако нещата са добре в спортен план. Това се отнася и до много други работи. Да вземем като пример футболистите - те се потапят в сезона на клуба си, а най-важното за водещите фигури на терена не е политиката. Те може да мислят за политика, но по време на двубоя се стараят също и да не получат контузия. Политиката или каквото и да било друго около мача е едно, но единствените важни за футболистите въпроси са: „Как да подходя към играта, как да спечеля и как да се опазя от травми?“. Така мислех и аз като треньор. Около националната гордост се вдигна голям шум, но ако някой счупи крак или разтегне връзки или сухожилие, ще се озовете изправени срещу голям проблем.
Каталунската кауза ми е много симпатична, но аз съм преди всичко холандец. И все още е така. Не мога да си държа устата затворена и правя каквото ми харесва, естествено, в рамките на обичайните ограничения. Не се спотайвам някъде отзад. Мога да мисля разумно и ясно, а когато нещо се случи, не говоря от каталунска или холандска позиция, а от моята собствена гледна точка. Свободата на мислене е рождено право на всеки холандски гражданин. Разбира се, много е важно да имаш свободно съзнание, за да можеш да мислиш каквото си поискаш. Да не се плашиш, че ако кажеш нещо, ще си имаш неприятности. Това ми е докарвало проблеми с много директори. Струваше ми работата в Аякс и в Барселона, но по-късно и двамата президенти трябваше да се изправят срещу собствените си недостатъци, а клубовете се озоваха в трудна ситуация.
В Барселона трябва да са много благодарни на Жоан Лапорта. Той стана президент през 2003 г. и беше съвсем откровен с мен за разлика от тогавашното ръководство на Аякс. Лапорта побърза да се обърне към мен и да ме попита кого би трябвало да назначи за треньор и технически директор. Постовете бяха заети от Франк Рийкард и Чики Бегиристайн и двамата поведоха клуба в правилната посока. Много бивши футболисти на клуба бяха привлечени като съветници. Нямаше комисии, които да дават мнение и да преразглеждат решенията, а това означаваше, че всичко работеше бързо и ефективно. Лапорта и аз не се месехме.
Днес Барселона бере плодовете на това отношение.
Глава 9
Аз съм дете на Аякс, но обикнах и Барселона. Ето защо през последните десет години съм ангажиран с реорганизацията на двата клуба. От Барселона ме помолиха, а с Аякс просто така се случи. В Барселона нещата се получиха за три години, в Аякс не станаха, тъй като хората там не подкрепяха реформата на 100 процента. Не може да постигнете промяна, без да сте отдадени напълно. Така стои и въпросът с финансите. Голямата разлика е, че Аякс е бизнес дружество, чиито акции се търгуват на борсата, а Барселона все още е клуб в частни ръце. В Амстердам се разправяте с директори и надзорници, а в Барселона с президент. Той работи много по-директно, тъй като няма акционери, пред които да отговаря. Системата в Аякс включва множество процедури, а това означава, че трябва да разполагате с повече време.
Забележително е, че промяната в Барселона, която в крайна сметка доведе до дрийм тийм 2, започна от играча, с когото се бях скарал. Франк Рийкард напусна Аякс през 1987 г., но след това двамата се сближихме. Според мен създаването на такива отношения изисква време. Накрая постигате някакво вътрешно спокойствие и можете да преминете в следващата фаза на живота си.