Нека кажем, че и двамата се поучихме от случилото се. Когато се скарахме, бяхме в началото на ново начинание - той като играч, а аз като треньор. После обаче се развихме по различен начин. Франк наистина израсна както като футболист, така и като треньор и беше страхотно, че имах възможността да посъветвам Жоан Лапорта да го вземе като мениджър в Барселона. Не само защото имам високо мнение за Франк, но и защото знам какво може да направи.
Нека бъда напълно ясен - на нивото на Барселона не можеш да проявяваш снизхождение. Просто не можеш. Нито към клуба, нито към човека, който върши работата, каквато и да е тя. Ето защо обмислих ситуацията в Барселона много внимателно. От какво се нуждаеше клубът и какво трябваше да направи новият треньор? Франк отговаряше на всички изисквания като имидж, като начин на говорене, а и беше играл на най-високо ниво. Това са футболните му качества. Но той притежава също харизма, а и помощникът му Хенк тен Кате беше способен. Хенк е треньор, който винаги следя с интерес, тъй като, където и да работи, все се случва нещо. Това ми харесва. С Франк бяха изградили хубав баланс.
Но голямото предимство на клуба беше, че Лапорта винаги тикаше футболистите напред и оставяше футболните решения на футболните хора. Лапорта беше президент на Барселона от 2003 г. до 2010 г. и през целия период беше по-скоро изключение от общото правило. Той не беше човек, който казва: „Аз съм президентът и аз взимам решенията“. Беше пределно ясен в отношението си, затова мотото му беше: „Това е проблем, да седнем и да го решим“. Той мислеше точно като нас. Беше отличен управник и негова е честта за създаването на дрийм тийм 2 и за цялата поредица постижения.
Щом предложих Франк Рийкард и Чики Бегиристайн за треньор и технически директор, той се задейства веднага и нещата се уредиха много бързо. Така и трябва да бъде. Винаги се изненадвам как хората съдят треньорите и кои точно си го позволяват. Ето защо при такъв избор често се допускат невероятни грешки. Решенията се взимат от членове на борда или от директори, които нямат никаква представа какви трябва да са основните предпоставки за тях. Както споменах по-рано, те често се взимат не на базата на обективна преценка, а на срещи и лобиране в директорските кабинети.
Някой може да е фантастичен треньор на младежи, но да е ужасен като старши треньор. Друг пък може да има успехи във второкласен клуб, но да се провали на по-високо ниво. Или да стане обратното - мениджър, който има резултати в елита, да стъпи накриво в малък клуб. По същия начин от не всеки добър треньор може да излезе умел технически директор. Искам да кажа, че треньорската професия изисква задълбочено познание на човешката психика, за да успееш да сложиш точния човек на точното място. Ето защо винаги се озадачавам, като виждам какво е отношението на много от клубовете към подобни предизвикателства. Лошите избори може да имат големи последствия и често причиняват щети, които не могат да бъдат заличени с години.
Различните постове изискват различни качества. Треньорът на младежите трябва да умее да накара хората да работят. Но голямата опасност е, че може да залитне единствено в заличаване на старите лоши навици и да не шлифова новоразкрития талант. Ето един пример. Ако някое от момчетата се увлича с дрибъла, не бива да му забранявате да води топката, а да го изправите срещу едър, физически силен съперник. Като отнесе няколко по-твърди влизания, сам ще разбере, че трябва да подава повече. Разбира се, момчетата в пубертета имат нужда от различно отношение в сравнение с младежите на шестнадесет или седемнадесет години, които са пред прага на първия отбор. На тях няма как да им стовариш треньор на деца.
По същия начин не можеш да назначиш когото и да било за старши треньор. Той трябва да е подходящ за клуба. Понякога се налага да имаш различен тип треньор, ако отборът е в челото на таблицата, в средата или на дъното в класирането. Нито качествата на футболистите са едни и същи, нито целите и предизвикателствата. Техническият директор пък трябва да проследи нишките на историята и традициите на клуба и да ги защитава, трябва да е връзката между заседателната зала на борда и терена. За която и да било организация е направо смъртоносно, ако техническият директор загърби тези нишки и започне да следва собствените си планове.
Ето защо винаги се дразня, когато видя назначение, което просто няма да сработи. Тогава хората, взели решението, оставят нещата, както са, за твърде дълго време, за да не изглеждат като идиоти. Обикновено решението се отхвърля твърде късно и клубът може само да разчисти останките.