В Барселона обаче не се случи така, макар и началото на Рийкард да беше трудно. Това не беше кой знае колко неочаквано и не ме изненада. Ако искаш да промениш нещо из основи, няма как да очакваш да се случи за две-три седмици. Естествено, поддържахме контакт през тази първа фаза, но това беше нормално, приятелите си помагат в трудни ситуации. Нека едно нещо бъде напълно ясно - аз никога не съм му се месил в техническата страна на нещата. Началото беше трудно, но с Франк нещата бяха в добри ръце. Той беше израснал с нашата система на игра в Аякс, а вече можеше да я обогати, тъй като имаше годините в Милан. Рийкард внесе огромен опит в клуба. За мен той е един от най-добрите универсални футболисти, които съм виждал. Беше сред най-коравите бранители, организираше полузащитата и имаше потенциал да бележи. Съчетаваше всички тези качества, но същевременно беше умен и с подходящия манталитет. Имаше навик да ми се обажда и да ме пита разни неща, но това само подчертава професионализма му.
Това беше типично за Барселона под управлението на Лапорта. Около и във клуба винаги се вихреха всякакви политически страсти и Барселона беше клокочещ вулкан. Жоан се справи страхотно с контролирането на политическите въпроси и предпази треньорите и футболистите от ефекта им, а така те можеха да се концентрират върху изграждането на отбора.
Само вижте резултатите. Само няколко месеца след като Рийкард започна да работи, публиката му повярва и успехите не закъсняха. Най-важното беше, че Барселона създаде основата на още един футболен модел. За такава задача човек трябва да е лоялен, а в клубове като Аякс и Барселона това е абсолютно задължително. Не само в лошите моменти, но и когато всичко върви по мед и масло.
Първият сезон на Рийкард беше през 2003-2004 г. Минаха едва няколко месеца и започнаха да се появяват слухове, че тежестта ми в клуба се усеща и дори влизам в съблекалнята, за да бомбардирам клуба със съвети. В интерес на истината, откакто Франк беше станал треньор, бях ходил на „Камп Ноу“ два пъти, никога не бях посещавал съблекалнята, а бях говорил с техническия директор точно веднъж. Дори и тогава не разговаряхме за играчите, така че не беше ставало и дума за трансферите. Въпреки това в медиите се появяваше какво ли не, при това не само във вестниците. Първо пресата пише всякакви глупости, а след това те се обсъждат като реална информация по радиото и телевизията. Винаги се случваше едно и също. Нямаше значение, че отборът на Рийкард играеше все по-добре и по-добре.
Истината беше далеч по-безинтересна. Треньорът и президентът ми бяха добри приятели. Ако имаше някакви проблеми, понякога ми се обаждаха, за да чуят какво мисля. Нищо повече. Но част от каталунската преса смяташе, че това не е редно. Че е много лошо за клуба. Че критиките ми нямат нищо общо с футбола, а целят единствено да добия влияние. Опитаха се да ни настроят един срещу друг. Добре, това е част от клуба Барселона, номерът е всички да запазят присъствие на духа. В това отношение Лапорта винаги даваше добър пример и осигуряваше стабилност.
Останах поразен, че в първите месеци на Рийкард, когато опасността нещата да се объркат беше най-голяма, слабото звено беше сякаш бъдещият наследник на Лапорта. Лапорта беше привлякъл Сандро Росел като вицепрезидент, но двамата скоро кръстосаха шпаги, тъй като Росел искаше да освободи Рийкард след едва десетина кръга.
Росел беше част от групичка, която беше решила, че иска да поведе Барселона по нов път, но затова й бяха нужни нов треньор и нов технически директор. Рийкард имаше затруднения, но изборът беше ясен и човек трябва да се придържа към него. Успехът не дойде веднага и Росел беше готов след едва няколко месеца да смени курса, да вземе съвсем различен тип треньор, а така да смени и стила на футбола. Но отборът започна да се представя добре и Росел остана изолиран. Рийкард никога не забрави какво беше отношението на Росел, когато имаше нужда от подкрепа. Росел беше препъникамък, но след две години хвърли кърпата и подаде оставка.
За пет години Франк, Тен Кате, а след това и Йохан Неескенс свършиха страхотна работа. Те не само спечелиха Шампионската лига през 2006 г., четиринадесет години след дрийм тийм, но и усъвършенстваха футбола. Това беше линията, по която Пеп Гуардиола, наследникът на Рийкард, щеше да продължи да се движи след 2008 г. През 2007 г. Пеп взе всички нужни треньорски дипломи и веднага беше назначен за наставник на Б отбора. Барселона отново доказваше, че привлекателният футбол може да носи и резултати. Подобни стилни успехи имат огромно влияние, тъй като милиони любители на футбола искат да се наслаждават не само на резултата, но и на играта. Искат да се радват на красотата, която нашият спорт предлага. Франк и Пеп я вкараха отново на стадиона и оставиха на Барселона най-прекрасното наследство, което човек би могъл да си представи.