Преди две и половина години излезе докладът „Коронел“ (по името на автора му Ури Коронел, председател на борда на клуба -бел. прев.), като в него имаше всякакви заключения и предложения за бъдещето. Само погледнете какво се случи. Пълен провал. Провал по отношение на финансите, на тренировките, на скаутската мрежа, на управлението, но и на футбола. Показаното от Аякс срещу Вилем II и Реал няма нищо общо със стандартите, които клубът винаги е представлявал.
За мача Реал - Аякс се тръбеше, че това е уникален двубой между два исторически клуба. Два отбора, които са обогатили международния футбол с изявите си по терена. Вместо това Аякс нанесе най-големия позор в клубната история. След последния сигнал всички бяха доволни, че загубата е само с 0:2, но можеше да бъде 0:8 или 0:9. Изприказваха се какви ли не глупости за мач между момчета и мъже, но между двата състава нямаше никаква съществена възрастова разлика. Футболът на Аякс и отношението към срещата просто не бяха на висота.
Признавам честно, че изпитвам дълбока тъга, тъй като това вече не е Аякс. Този отбор не може да се подаде топката повече от три пъти, а в Мадрид отправи само един изстрел към вратата. На терена бяха около шестима играчи от школата на клуба и почти всички до един бяха направо безнадеждни.
Това, че клубът е начело на класирането в Ередивизи, не е от голямо значение, тъй като на очите им нищо им няма. Междувременно изпълнителният директор Рик ван ден Боог обявява, че начинът на трениране е страхотен, клубът купува трима еднотипни нападатели, но няма крила. Две и половина години след доклада си председателят на борда Ури Коронел въвежда политики, които не водят до подобрение в нито един аспект. Стигам до заключението ми отпреди две и половина години - в Аякс трябва да играе голяма метла. Още тогава исках да наложа крайни промени в тренировките на младежите, но в крайна сметка хората, на които разчитах да ги въведат, не успяха да го направят. Последствията се виждат от всички.
Да не забравяме факта, че клубът беше превърнат в една голяма Пета колона. Работи сам срещу себе си. Започва се още със съвета на членовете, в който се очаква да има специалисти във всички области. Сега в него са предимно приятелчета и познати, които си покриват гърбовете. Този съвет на членовете определя и борда на директорите, има мнозинство в надзорния съвет, а това пък в крайна сметка разочарова директорите.
Така от съвета на членовете до самото управление на клуба се точи една тънка червена линия от хора, които се прикриват едни други, докато Аякс затъва все повече и повече. Всички крадат от клуба, затова в интерес на Аякс е всички да напуснат. Тогава клубът ще може да започне наново, точно както направихме през 1965 г. Тогава Аякс взе двете си най-добри решения - назначи Ринус Михелс за старши треньор и привлече Яни ван дер Веен още по-близо до тренировките и скаутите. Тези двама души не само са израснали с Аякс, но и знаят какво представлява клубът и какво е нужно Аякс отново да стане Аякс. Но днес от работата на живота им почти нищо не е останало. А това е много болезнено за заклет фен на Аякс като мен.“
Знаех, че надигам глас, вра си гагата и това няма да се размине без големи последствия. Всичко, което се случи впоследствие е отношенията ми е клуба, започна с реакцията спрямо мача е Реал, но не съжалявам, че изрекох тези думи. Беше крайно време някой да го каже и да се опита да оправи бъркотията в отбора. По-късно ме обвиняваха, че това е било опит за заграбване на властта, опит за преврат, но това са пълни глупости. Ситуацията нямаше нищо общо със завземането на властта, дължеше се на яростта ми, че клубът отхвърля наследството, което Михелс изгради след идването си в средата на шестдесетте години на миналия век. Загубата от Реал отприщи големи сили в мен, макар и да признавам, че бях твърде афектиран.
Не мога дори да изброя всички хора, които се свързаха с мен, след като бяха гледали мача. Всички се чувствахме еднакво. Обадиха ми се и много бивши играчи, затова реших да използвам колонката си и да свикам всички под знамената - да обединим силите си и да се опитаме да оправим този жалък хаос. Някои хора изтълкуваха това като опит да разкъсам Аякс, но те не можеха да разберат истинските ми намерения. Не исках да съсипвам клуба, а тъкмо обратното - да го вдигна на крака. Вече не познавах моя Аякс и започнах да действам не само на терена, но и извън него. Това не беше клуб, който те посрещаше с топлина, а се раздираше от противници и вътрешна опозиция.