Разбира се, нямаше нужда някой да ми казва, че решението на проблемите няма да е лесно, по-късно го разбрах сам. Е, в крайна сметка не беше кой знае колко трудно. Ако погледнете кой представляваше клуба, бързо щяхте да видите, че на онези хора им липсваха футболни познания. В надзорния съвет нямаше нито един бивш играч, нямаше и в борда на директорите, в съвета на членовете или в администрацията. Нито един! Затова не беше никак изненадващо, че отборът не показваше хубав футбол - администраторите нямаха никакво понятие за тактиката и техниката, на които беше изграден клубът. Ето защо призовах всички фенове на Аякс бързо да обединят силите си и да излъчат кандидати за следващите избори за съвета на членовете. На 14 декември 2010 г. щеше да има гласуване за осем от двадесет и четирите места, а номинациите на новите кандидати трябваше да се подадат до 30 ноември. Това беше шанс да направим първа важна крачка по демократичен начин и да вкараме в съвета заклети поддръжници на клуба като Марк Овермарс, Чеу Ла Линг, Едо Опхоф, Петер Буве, Кейе Моленаар и други. Умишлено споменавам тези имена, за да покажа, че не всички футболисти са глупави, каквото и да твърдят някои хора.
Човек като Овермарс, който е играл за Аякс, Арсенал и Барселона, беше помогнал на Гоу Ъхед Ийгълс, който тогава се намираше в Еерсте дивиси, второто ниво на холандския футбол, да се превърне в един от трите професионални клуба, които по доклад на КФСХ се намираха в перфектно финансово здраве. В Словакия Линг беше реорганизирал напълно АС Тренчин по модела на „стария“ Аякс. Опхоф, Буве и Моленаар също бяха свършили чудесна работа, мога да посоча още много хора, но най-важното беше, че те имаха нужния опит на терена и извън него, за да помогнат Аякс да се върне там, където искаше да бъде, и да изведат клуба отново до върховете на европейския футбол.
Не исках просто да вкараме бивши играчи в управата на клуба, а да създадем по-добри взаимоотношения между тях и специалистите по финанси, маркетинг и PR. Това трябваше да бъде следващата стъпка, тъй като към онзи момент надзорниците и администраторите нямаха никакъв футболен опит на високо ниво, но въпреки това решаваха кой ще е най-добрият треньор или технически директор. В подобна ситуация директорите трябваше да могат да се обърнат към съвета на членовете за препоръка, но и там нямаше хора, които да разбират от футбол на високо ниво. Ето защо в съвета на членовете трябваше да попаднат повече футболни хора и да се изгради връзка с другите части на клуба. Щом се освободеше място в съвета на членовете, трябваше да видим дали не можем да вкараме бивш футболист със специфични познания. Ако не можехме, беше редно да потърсим съответния специалист. Не давах и пет пари, че хората са разтърсени от критиките ми. Като спортист на елитно ниво съм свикнал с критиката, тъй като целта й е да станеш още по-добър. Нещата в спорта са такива, значи би трябвало да действат и спрямо клубовете.
По съвпадение „Лъки Аякс“, асоциацията на бившите играчи на клуба, имаше среща по времето, когато налагахме промените, и имах възможност да говоря пред всички. Най-хубавото беше, че всички - от най-известните бивши играчи до по-малко познатите -бяха готови да помогнат. Накрая седем от тях попаднаха в съвета на членовете. Това обаче беше само връхчето на айсберга, тъй като трябваше да оползотворим всички знания, с които клубът разполагаше, като имам предвид опита на четири поколения футболисти на тридесет, четиридесет, петдесет или шестдесет години. Всички искаха да помогнат на Аякс. От тези бивши играчи можеше да бъде излъчена група, която да помага на администрацията и на директорите при взимането на решения. Но като за начало всичко в клуба и около него трябваше да бъде анализирано, за да се стигне до точните избори, защото, докато ние обсъждахме бъдещето, зад кулисите се случваха много неща, за да сме сигурни, че всички обръщат внимание на футбола. Първият отбор трябваше да продължи да играе.
Статията в моята колонка даде началото на обсъжданията как да променим администрацията на клуба, но това беше плод на съвместните усилия на всички бивши играчи, които се включиха. Разбира се, приемаха ме като лидер, като някой, който винаги се старае да сложи точния човек на точното място в клуба. През цялата си кариера съм изпълнявал такава роля. Аз бях човекът, който учеше, че ако някой не се чувства добре като дясно крило, може да се окаже отличен краен десен бранител. Не само аз имах полза от това, целият отбор печелеше и беше напълно естествено, че хората ме смятаха за лидер. Това означаваше, че бях силно ангажиран с оформянето на администрацията на Аякс. Когато успяхме да прокараме предложенията си за избор на нови хора в съвета на членовете, хората казаха, че съм спечелил, но аз не смятах така. Ставаше дума за Аякс, така че резултатът беше добър за клуба. Не беше спечелил Кройф, а Аякс. Новата ситуация в клуба трябваше да се разглежда по този начин, а не с фокус върху мен.