Първо, всички в клуба трябваше да се гордеят, че толкова много бивши играчи искат да допринесат за бъдещето на Аякс, защото тези хора внесоха много качество във всички аспекти на административния екип. Всички искаха да работят заедно, за да издигнат клуба си отново на нивото, на което трябваше да бъде, но не заради самите тях, а заради Аякс. Бордът на директорите трябваше да си даде сметка, че всеки, който се е оказал късметлия да му сервират на тепсия толкова футболен опит и знания, трябва да ги използва, иначе пилее таланта и опита на бившите играчи. Ние всъщност не бяхме спечелили, а само задълбочихме разликите между мен и ръководството на клуба. За жалост, често става така, че не всички приемат прогреса, и една от фракциите в клуба продължаваше да се противопоставя на новите методи, тъй като според мен тези хора поставяха на първо място личните си интереси и се опасяваха, че ролята им ще бъде изтикана в миманса.
Ето че много скоро след изборите за членове на съвета в клуба беше направен опит за вътрешно разцепване на футболния блок. Сред футболистите има неписан кодекс на честта да не изоставяш колегите, с които си бил в една съблекалня, но при реформирането това създаде огромен емоционален проблем. В новата организация сякаш нямаше място за Дани Блинд, който игра за Аякс от 1986 г. до 1999 г. и знаеше абсолютно всичко за клуба. Това беше трудно решение, което всички трябваше да премислят. Все едно треньор да каже на лоялен и ценен играч, че в отбора вече няма място за него. Като причината не е, че той не е добър човек или футболист, а защото искаш да промениш посоката си на развитие. Като треньор за мен това винаги са били най-трудните моменти и ми беше напълно ясно през каква ситуация трябваше да минем с клуба.
С очите си видях как след изборите почти всички трудно приемаха факта, че в новия подход на Аякс няма място за Блинд и ни казаха, че Дани ще бъде освободен. Побеснях. Аз лично бях взел Блинд като защитник, той беше страхотен лидер на отбор, много интелигентен човек. Опитахме се да обясним, че Дани е легенда на клуба, но директорите просто сметоха въпроса под килима.
Следващата ни задача беше да назначим друг борд. Трима от петимата членове бяха нови за Аякс и нямаха пряка връзка с клуба. Още веднъж трябваше да работим с борд, в който мнозинството хора не бяха от историята на Аякс. Администрацията беше допускала грешки, но въпреки това ми се струваше, че има готовност всеки да даде максимума от знанията и опита си. Една от идеите беше да навляза в техническите дела и да представя предложенията си на новите директори. Гледах на нещата предимно като футболист и започнах с окомплектуването на състава. Като треньор трябва да си избереш помощник, който е различен от теб, както и да назначаваш хора с по-големи познания в дадени области и да им възлагаш отговорности. Силната ми страна като играч и мениджър бяха техническите въпроси и ми изглеждаше логично да участвам в избора на човека, който ще ръководи техническата страна на клуба. Според мен такова трябва да бъде и отношението към борда. Не караш фитнес треньора да отговаря за скаутската мрежа, тогава защо трябва да оставяш някого да гласува по теми, от които нищо не разбира?
На 11 февруари 2011 г. се подчиних на интересите на клуба и заех мястото си сред надзорниците, като член на една от трите групи към борда. Представих плановете си за реформи в Аякс и изпълнителният директор подаде оставка на 30 март 2011 г. На 6 юни същата година бях назначен в борда на съветниците, за да приложа плана си за промени. Още от първия ден обаче ми се струваше, че нещо не е съвсем наред. Според правилата трябваше да си държа устата затворена пред външни хора. Ако виждах нещо нередно, не можех да оповестя нищо публично, без да бъда подкрепен от мнозинството, дори и въпросът да засягаше нещо от моето експертно поле и за което аз щях да нося отговорност, ако нещата не се получеха.