Дали беше в интерес на Аякс да се придържам към разпоредбите, или трябваше да се разприказвам? Колкото повече мислех за правилата на надзорния съвет, толкова повече се убеждавах, че трябва да създам свои собствени норми. Същото е и със законите -те не са създадени да те защитават, а да се справят с нарушителите. Ако те пребият, да, някой ще бъде наказан, но синините си остават за теб. За мен всичко беше много просто - правилата и разпоредбите са едно, но интересите на клуба стоят над всичко.
За жалост, се озовах въвлечен в голяма политическа игра почти веднага след попадането ми в борда. За поста на нов изпълнителен директор имаше трима кандидати, които смятах, че трябва да обсъдим - Марко ван Бастен, Марк Овермарс и Чеу Ла Линг. Това бяха трима бивши играчи на клуба, трима бивши национали, бяха играли за големи клубове зад граница и всеки имаше специфични качества. Първият ми фаворит беше Марко, но той не беше заинтересован, тъй като беше напуснал като мениджър през 2009 г. и все още не искаше да се връща. По-късно временният борд ми каза, че Овермарс и Линг също не желаят да заемат поста. Това беше последното, което чух, докато по случайност не поговорих с Ла Линг и открих, че всъщност никой не го беше потърсил. От този момент отново застанах нащрек и подозренията ми скоро се потвърдиха. Линг сподели, че имал лошо предчувствие за развитието на ситуацията след първия му разговор с борда. Според него другите надзорници не искали директор, а борд, който да поеме както изпълнителните, така и надзорните функции. Това беше вариант, който дори не си бях представял, но според Чеу това беше английски модел на управление, при който надзорниците не само държат властта, но и получават заплати.
Оказа се, че той е прав, и нещата тръгнаха от зле към по-зле. Като член на надзорния съвет поставих няколко въпроса за преговорите с Линг, но така и не получих директен отговор. В същото време в медиите започнаха да излизат какви ли не истории за Ла Линг, изкарваха го по-черен от дявола. Чеу и аз имахме неприятното чувство, че в дъното на всичко това стои някой от надзорния съвет или тясно свързан с него човек. Който и да говореше пред пресата, не спираше да го прави и стана ясно, че тези хора са готови да преминат всякакви граници, само и само да постигнат целта си. Оказа се, че Стевен тен Хаве, който беше в надзорния съвет на Аякс, но и в управата на „Де Телеграф“, е настоял седмичната ми рубрика да бъде свалена, макар че беше напълно срещу правилата един от членовете на съвета да се меси в бизнес делата на друг. Атмосферата стана толкова отровна, че Линг реши да се оттегли. Ван Бастен пък явно беше променил мнението си и ми каза, че иска да поеме поста на изпълнителен директор. Бях много доволен, но нещата скоро щяха да се променят за пореден път.
Бях поел ангажимент да присъствам на годишния голф турнир в Сейнт Андрюс, затова представих Марко на Тен Хаве и му казах, че междувременно може да обсъди бъдещите планове с футболно грамотните хора. Но само след няколко дни разбрах, че той бил постигнал договорка с надзорния съвет и щял да бъде представен като нов изпълнителен директор. Марко не беше разговарял с никого за футболните аспекти на нещата и аз се опитах да натисна спирачките. Дадох да се разбере, че подходът към техническите въпроси трябва да е съвместен, всеки да допринесе с нещо от познанията си. Такива неща трябва да се изчистват още в началото, а не впоследствие. Как така ще се договаряш с някого, който трябва да изпълнява предимно техническа функция, а няма да се срещнеш с хората, които ще прилагат плановете му?
Преди да потегля за Сейнт Андрюс, с треньорите се бяхме разбрали, че трябва да дават добър пример и не бива да има конфликт на интереси или нещо, което да прилича на такова. И в това отношение ситуацията в Аякс излезе напълно извън контрол. По случайност разбрах, че Ван Бастен участва в основаването на свързан с футбола бизнес. Марко беше кандидат за директор и се оказа, че е казал на Тен Хаве за другите си занимания, но на мен го е спестил. Смятам, че просто е подценил колко важно е това за мен. Той трябваше да си даде сметка, че отношенията ми с борда са на косъм от разпадане и в такава ситуация не бива да оставяш впечатление, че си на страната на администрацията, а не на нашата. Това беше от ключово значение и сериозността на положението стана ясна, когато седмица по-късно Марко се оттегли. Всичко започна със среща на членовете, на която Тен Хаве наговори ужасни неща за Линг.
После се прицели и в мен. През ноември 2011 г. в предаването „Студио футбол“ по холандската обществена телевизия бях обвинен в расизъм заради думи, които уж съм бил казал по адрес на колегата ми в надзорния съвет Едгар Давидс. Представете си да сте на почти шестдесет и пет години, да сте обиколили целия свят и да ви сервират нещо подобно. Нека обясня още веднъж. Аякс винаги е бил мултикултурен клуб, но се виждаше, че много талантливи момчета от имигрантски произход отпадаха от школата още като младежи. Една от причините да вземем Давидс, който е роден в Суринам, беше да разберем защо става така. При една разгорещена дискусия го попитах каква е ролята му в борда. Като знаете що за човек съм, може да предположите, че не съм бил особено овладян в изказа си, но като играч и треньор винаги съм постъпвал така, защото това е начинът на работа в спорта на елитно ниво. Винаги казваш каквото мислиш, особено при разговор на четири очи, и вероятно съм бил доста директен. Каквото и да съм казал, е нямало нищо общо с цвета на кожата на Давидс, а е касаело единствено неговата работа като надзорник. Но най-дразнещото беше, че председателят на надзорния съвет, с когото само преди няколко часа бяхме на заседание на съвета на членовете, се обади в ефир по време на телевизионното предаване, за да потвърди историята с расизма. Дори не ми го каза, въпреки че в съседно студио камерите бяха готови да запишат интервю с Едгар. Всичко това се случваше почти четири месеца след спора ни с Давидс. Междувременно надзорният съвет беше провел множество срещи и въпросът не беше повдигнат на нито една от тях. Ако имаше някакво конкретно обвинение в дискриминационно отношение, който и да е достоен председател щеше да реши проблема още преди следващото заседание и нямаше да остави въпроса да отлежава четири месеца, преди да се върне към него.