Имаше и нещо друго. Когато ме поканиха в надзорния съвет, си дадох сметка, че в колонката ми във вестника вече не мога да пиша каквото ми хрумне за политиката на Аякс или за вътрешните дела на клуба. Беше странно, че тъкмо човекът, който ме беше предупредил за това, се обади в предаването, за да потвърди уж правотата на нещо, случило се вътре в надзорния съвет. Беше просто невероятно каква пропаст зее между някои хора и основните принципи на клуба. За мен най-лошото беше как гледат на футболистите, играли на най-високо ниво. Така се бяха отнесли към Дани Блинд, сигурно трябваше да го очаквам.
Годините на неправилно управление бяха нанесли огромни финансови загуби на Аякс. Бяха допуснати ужасно много грешки, но същите онези хора, на чиято съвест лежаха те, все още се опитваха да докопат каквото могат, като в същото време причиняваха сериозни неприятности на Линг и мен. Свикнал съм на подобно отношение, но това беше най-лошото, с което се бях срещал.
Няколко дни по-късно, в края на 2011 г., излезе новината, че Луис ван Гаал е назначен за изпълнителен директор. Не знаех нищо за това, въпреки че като член на надзорния съвет трябваше да бъда уведомен. Председателят ми каза, че не е успял да се свърже с мен, че не съм си вдигал телефона, но това беше пълно безумие. Бяха очернили Линг и мен, отношението към футболистите на срещите на борда беше пренебрежително, а това наред с цялата процедура по назначаването на Ван Гаал за мен беше ясен знак, че играчите, а и самият клуб са измамени. Смятам, че нарочно не потърсиха мнението ми. Сметнахме, че с назначаването на Ван Гаал бордът е постъпил незаконно, затова бившите футболисти в администрацията решиха да стартират правна процедура срещу четиримата надзорници, а не срещу Аякс като клуб. Искахме да дадем ясен знак, че правата на състезателите вече не могат да бъдат потъпквани, а подкрепата на младите фенове на Аякс, които искаха да се присъединят към нас, само ми даде нови сили в борбата срещу - според мен - несправедливото отношение на надзорниците спрямо клуба. Бях напълно убеден, че моето поколение трябва да отстъпи крачка и да бъдем съветници на новата амбициозна група бивши играчи, чиято мисия беше да върнат Аякс отново на европейския връх.
Решението да предприемем юридически мерки срещу Ван Гаал не беше лично срещу него, а срещу начина на управлението на клуба. С Ван Гаал бяхме в шестдесетте си години, мъже, които искаха да предадат опита си на хората от новото поколение, но от тях зависеше дали ще го използват. Не биваше стари хора като Ван Гаал и мен да влизат в борда и да хващат юздите. Винаги съм бил пределно ясен, че това не е добре за никого и не биваше да се случва. Клубове из цяла Европа предаваха контрола в ръцете на млади бивши футболисти. Още от самото начало идеята ми беше Аякс да наложи тази тенденция в Холандия и исках да го превърна в първата спортна организация, управлявана от бивши състезатели - това беше част от плана „Кройф“, в който аз щях да седя отстрани като горд зрител. Всичките ни добри намерения обаче бяха недооценени. Фактът, че вярвахме в мисията ни, се виждаше и в колективното ни решение да се обърнем към юристи. Не само ние смятахме, че сме били невероятно изиграни, клубът и привържениците му бяха на същото мнение. Когато икони от ранга на Едвин ван дер Cap, Денис Бергкамп, Роналд де Бур, Брайън Рой, Вим Йонк, Марк Овермарс и много други се изправиха като един в защита на клуба, си помислих, че това е най-големият комплимент за Аякс.