Всички говореха как сме завели дело срещу надзорния съвет, но трябваше да изчакаме два месеца за решението на съдията. Междувременно обаче бордът се консултира с Ван Гаал и назначи Мартин Стуркенбом и Дани Блинд като директори. Плановете ни за техническото развитие бяха вече изложени и тези назначения щяха да доведат до страхотни проблеми, тъй като двамата просто не се вписваха в тях.
Първата ни стъпка, когато започнахме да налагаме новата структура, беше да премахнем поста „технически директор“, тъй като в Аякс той никога не е работел и никога няма да проработи. Затова решихме да го заменим с технически екип от двама бивши играчи и треньора. Двамата футболисти бяха Вим Йонк и Денис Бергкамп, които бяха играли в Интер, Арсенал, Аякс и ПСВ, така че знаеха какво е да си част от големи и признати клубове. Ако ставаше дума за първия отбор, във взимането на решението се включваше и Франк де Бур, който го водеше от декември 2010 г. Той беше прекратил кариерата си през 2006 г. и в продължение на четири сезона работеше с младежките състави. Така техническият екип носеше отговорност за всички футболни въпроси в клуба. На теория всичко беше идеално, но бордът ни подложи крак, а това още веднъж подчерта най-големия проблем на Аякс - липсата на доверие. Назначаването на Ван Гаал за изпълнителен директор влоши ситуацията в клуба повече от всякога. Нещата ставаха все по-налудничави с всеки ден и хората започнаха да говорят, че двамата с Ван Гаал трябва да седнем на масата, да поговорим добре и да си изгладим отношенията. Това обаче нямаше да промени последствията от действията на Стуркенбом и Блинд. Двамата се бяха разбързали веднага щом ги назначиха.
Стуркенбом не беше чел плана ни за техническия екип и реши да уволни колега, работещ под ръководството на Йонк, като освен това връчи на Йонк писмено предизвестие. Това дойде като гръм от ясно небе и ме накара да си мисля, че Стуркенбом е наченал някаква голяма чистка като част от напълно различна политика. Още по-притеснителна беше ролята на част от администрацията извън надзорния съвет. Феновете, треньорите и футболистите се бяха дистанцирали от надзорниците, но съветът се озова в позиция да заведе две дела срещу Линг и колектива на играчите, и двете за сметка на Аякс. При нормални обстоятелства, ако някой се беше опитал да очерни най-известния син на клуба, като го нарочи за расист, щяха да го изритат на секундата. Нищо подобно не се случи с тогавашния председател, който освен това наговори ужасни неща за Линг.
В същината на хаоса беше борбата за ценностите и стандартите на Аякс. За мен това бяха принципите, които Аякс трябваше да отстоява, но които бяха потъпкани от надзорния съвет. Беше ми чудно как някой можеше да пренебрегва правилата, без веднага да му посочат вратата, но бордът държеше клуба в мъртва хватка. В този момент истинският Аякс загуби цялата си сила.
Звучи невероятно, но е истина. Председателят на борда Хени Хенрикс например на няколко пъти се опита да ме накара да работя заедно с Ван Гаал. Той говори и с двама ни, но по-късно узнах, че всички в управата на клуба са го разубеждавали. Това никак не ме изненада. Аз, а и всички други заклети поддръжници на Аякс не разбирахме защо Ван Гаал приема поста на изпълнителен директор. Нима не виждаше каква е обстановката в клуба, нима не осъзнаваше, че така поема огромен риск?
Някои хора смятат, че е искал да ми отмъсти. За какво? Според слуховете между нас имало скандал. По каква причина? Бил съм се ядосал, защото Ван Гаал си тръгнал от коледната вечеря в дома ми. Да, така беше, но само защото сестра му беше починала внезапно. Обикновено не обръщам внимание на такива истории, но този път под въпрос бяха моралните устои на семейството ми. Ако бях способен да се ядосам на нещо подобно, значи самата ми човешка същност беше поставена под съмнение. Това просто не беше истина.
Ето какво се случи. Когато през 1989 г. Ван Гаал беше помощ-ник-треньор в Аякс, а аз водех Барселона, той дойде при мен на обучение между Коледа и Нова година. Съпругата ми Дани не одобряваше идеята колега да остане сам в хотел точно по празниците и го покани при нас. Беше толкова сърдечно, че му казахме, че вратата ни е винаги отворена за него. Той дойде на другата вечер, но с Дани трябваше да излезем, бяхме поели ангажимент и го оставихме със сина ни Жорди и приятеля ми Ролф. Тримата са си изкарали страхотно. Поръчали си пица, пийнали по нещо, говорили за футбол... На третата вечер отново бяхме заедно, бяхме си сипали по питие, когато му се обадиха, че сестра му е зле. Той отпътува за Холандия на следващата сутрин. Срещнахме се скоро след това, Ван Гаал се държеше напълно приятелски. Той се разбираше много добре със съпругата ми, с която се бяха запознали в Англия по време на европейското първенство през 1996 г. Разправяше на всички, че тя е най-добрата домакиня на света, така че въобще не е вярно, че аз или някой друг от семейството ми се е обидил, че си е тръгнал, без да благодари.