Но за мен е странно, че той така и не обясни защо е допуснал да бъде използван от борда на Аякс. Два месеца след като пое поста, през януари 2012 г., съдът обяви, че назначаването на Ван Гаал, както и на Стуркенбум и Блинд, е незаконно. Това, за жалост, не реши проблема, тъй като надзорниците не обърнаха никакво внимание на решението. Така се стигна до абсурдната ситуация Аякс, който плати за адвокатите на надзорниците, да наеме други юристи, за да се отърве от тях. Клубът настоя да получи оставките на надзорниците, като искането беше подкрепено от 73 процента от акционерите, но те пак отказаха, като правеха всякакви опити да спънат процеса по привличане на нови членове. И всичко това, след като бяха назначили директор, който не изпълни договореното с техническия екип. Тези хора се опитваха да управляват подмолно до самия край, като си назначиха заместници, макар и да се виждаше от километри, че те нямат никакви качества да ръководят футболен клуб. Най-накрая се съгласиха съветът да бъде разпуснат човек по човек. Нямах им никакво доверие, затова заявих, че аз ще си тръгна последен, за да съм сигурен, че всичко ще стане според плана.
Най-после, през 2012 г., почти две години след като бях хвърлил бомбата след катастрофалния мач е Реал (Мадрид), новата глава в историята на клуба можеше да започне. Цялата суматоха около надзорния съвет показа ясно, че в Аякс проблемите не са само футболни. Футболните хора в клуба бяха мажоритарни акционери, но въпреки това нямаха дума в управлението, а директорите и надзорниците можеха да изключат всички от процеса по взимането на решения.
Най-важен за един клуб не е изпълнителният директор, а първият отбор. Ако той се представя добре, ще печели пари, тренировките се получават и всички са доволни. Всяка частица от клуба трябва да подкрепя първия отбор. Няма значение дали сте треньор или стюард, директор или работите по поддръжката на терена, надзорник или перачка - вие сте Аякс. Всеки трябва да работи така, че да е от полза на първия отбор. Така всички са незаменими, тъй като тяхната работа и техните резултати са един клуб, един Аякс. Ако нямате такава нагласа, въобще не се захващайте с футбол. Разбира се, в светлината на прожекторите попадат играчите, администрацията остава извън кадър, но принципът засяга целия клуб и хората от съвета на членовете и борда на директорите също трябва да изпълняват задачите си е отборен дух. Тренировките на младежите трябва да се водят от хора, които най-вече разбират от футбол, но заедно с тях трябва да работят и специалисти в други области, като здраве, образование и социализиране.
Глава 11
В двете години, които пропиляхме да оправим хаоса в администрацията на клуба, Франк де Бур започна да постига резултати, като два пъти стана шампион на Холандия е първия отбор. Имаше успехи с младежкия отбор, започна фантастично като старши треньор, а съставът демонстрираше голям потенциал. Затова бордът на Аякс беше морално задължен да направи така, че Де Бур да не затъне в бюрокрация като предшествениците си, а да му се позволи да продължи работата си. Уроците от миналото бяха очевидни -организацията в клуба не беше добра и който и да беше треньор, все стигаше до задънена улица и се блъскаше сякаш в тухлена стена. Не искахме това да се случи и на Франк. Успехът на Де Бур и футболистите му трябваше да бъде началото на дълъг период, в който Аякс да се утвърди на най-високо ниво. Но истината беше, че отборът постигаше резултати в първенството, но качеството на футбола не беше постоянно и беше ясно, че ни предстои дълъг път, докато постигнем общата си цел. За жалост обаче успехите заглушават добронамерената критика.