Верен на думата си, аз бях последният надзорник, който подаде оставка от борда. Вече нямах официален пост в Аякс, но от това не загубих съня си. Напрежението от последните две години ме беше променило значително. Според Дани през последната година бях прекарал на телефона повече време, отколкото през предишните двадесет, да не забравяме и постоянните полети от Испания до Холандия и обратно, за които плащах от собствения си джоб. Но го правех с желание, тъй като бяха напълно убеден, че ако загубех битката, това щеше да бъде краят на Аякс като клуб на топ ниво.
През ноември 2012 г. като изпълнителен директор на Аякс беше назначен Михаел Кинсберген. Майка му беше приятелка на Дани и го познавах от момче, и бях доволен, че новият борд е избрал точно него, тъй като наистина беше най-добрият избор за поста. По време на управлението си той привлече като спонсор най-големия кабелен оператор в Холандия - Ziggo, за рекордна за страната сума. Беше и отличен ментор на Едвин ван дер Cap, който се върна в клуба след шест отлични години в Англия. Ван дер Cap стана търговски мениджър и свърши страхотна работа за Аякс. За мен беше наистина важно, че Михаел представяше Едвин като водеща фигура, а той самият оставаше на заден план. Приех това за знак, че интересите на клуба са по-важни от личното му его.
Аякс се листваше на Амстердамската фондова борса и заради нейните правила Михаел трябваше да се отклони от оригиналния ни план за технически екип от трима души, които да накарат отбора отново да заиграе привлекателен футбол. Според разпоредбите на борсата този триумвират трябваше да включва и директор, затова Марк Овермарс беше добавен към екипа от Йонк, Бергкамп и Де Бур, влезе в борда и пое ролята на футболен директор.
Футболният директор е много по-различен от техническия директор. Овермарс щеше да отговаря официално за купуването и продаването на играчи, както и за скаутската мрежа, медицинския екип и всичко, което можеше да окаже пряко влияние върху „футбола“. Естествено, той трябваше да обсъжда всичко с Вим, Денис и Франк, като всеки от тях имаше своите вътрешни задачи. Но Овермарс поемаше цялостното ръководство, а това не влизаше в първо-началната ни идея. Беше уговорено, че тази структура на теория има йерархия, но на практика всички ще работят на равни начала. Бившите играчи Тео ван Дуйвенбоде, Дик Шунакер, както и ексмениджърът Тони Бруинс Слот бяха излъчени от надзорния съвет и борда на директорите като съветници и щяха да държат всичко под око. Председател на надзорния съвет стана бившият министър Ханс Вайерс (на икономиката от 1994 г. до 1998 г., министър на финансите през 1996 г. - бел. прев.), сред членовете беше бившият президент на авиопревозвача KLM Лео ван Вайк и това ме караше да се чувствам оптимист за новия ни старт в Аякс.
Но нещата не се развиха, както се надявах. Ролята ми на съветник беше незначителна в новата организационна структура, нямах влияние и не можех да допринеса с нищо. Така не можах да променя ситуацията, когато тя отново започна да се влошава. Някои хора се наместваха на стратегически постове, за да прокарват собствените си виждания. Аз мисля по следния начин - ти си на тази позиция, имаш определени качества, значи трябва да ги използваш, за да може всичко да е наред. Като ръководител винаги съм говорел открито какво мисля и съм казвал на екипа ми какво трябва да се случи, преди да решим какви са конкретните задачи на всеки. Сега обаче нямах тази възможност.
В Барселона за разлика от Аякс промяната започна пет години по-рано с Франк Рийкард и веднага се прояви по-голямо разбиране. Когато нещата вървяха добре, ми се обаждаха по-рядко, но появяха ли се проблеми, телефонът веднага звънваше. Така и трябва да бъде. Ако нещо трябва да се оправи, просто трябва да вдигнеш слушалката и да набереш номера. В Аякс обаче все се провеждаха срещи. Станах съветник, но след това не чух почти нищо от управата на клуба, макар и от разстояние да виждах, че се натрупват различия в мненията как трябва да бъде използвана ролята ми.
Разбира се, Барселона имаше Рийкард, а футболната му методология и управленският му опит бяха голямо предимство. После дойде Гуардиола, който пое първия отбор през 2008 г. Бях тренирал и двамата, а нито един от поколението футболисти в ръководството на Аякс не беше играл при мен. Дори и тактически те бяха обучени в страни, които не се славят с големи умения в това отношение — Ван дер Cap и Овермарс бяха продукти на английската школа. А англичаните никога не са били големи почитатели на тактиката, няма как да очакваш такива хора да изведат моите замисли на дъската по време на разбора преди мача. Иначе казано, всичко, което се случваше в Аякс във футболно отношение, почти винаги се разминаваше с моите виждания за играта.