Имаше и други неща, които не се вписваха с включеното в плана „Кройф“. Той представляваше нова техническа визия за клуба, свързана с моето име. Всъщност не можеше да се говори за план „Кройф“, тъй като моите разбирания бяха формирани от опита, добит от работата с експерти като Ринус Михелс и Яни ван дер Веен, както и от идеите, които бях развил като треньор. За да може Аякс да успее, първо трябваше да бъдат положени основите, които като цяло да изведат клуба в по-добра позиция да превключи на по-висока предавка след въвеждането на подобренията. Според мен обаче Аякс не успя да въведе основните принципи на футбола на елитно ниво, така че, какъвто и да е план, бил той „Кройф“ или някакъв друг, беше обречен още от самото начало.
Когато започнах да играя при Михелс, в подготовката за който и да било турнир не правехме допълнителни тренировки, а играехме мачове всеки ден. Идеята беше да можем да анализираме колкото се може повече ситуации, докато същевременно трупаме игрова практика и физическа подготовка. Като следваше тази ясна и проста процедура, Аякс успя да произведе десетки футболисти от световна класа, затова и аз следвах същите основни принципи. Също като Михелс, аз вярвах във философията на повечето мачове, а не на повечето упражнения. Целта ми беше усъвършенстване на качествата на футболистите. В Барселона например слагах вратаря Андони Субисарета като ляв полузащитник, за да може често да играе с топката с крака. По този начин исках да подобря връзката му с целия отбор. Но съвременният Аякс дори не си помисляше да направи нещо подобно.
Това бяха устоите, върху които Аякс беше изграден като голям европейски клуб, но ето че наследството от онези успехи беше загърбено. Това, между другото, не е нападка срещу Франк де Бур, който вече беше към края на договора си и се сблъскваше с какви ли не пречки.
През 2015 г. заявиха на Михаел Кинсберген, че не е успял да води клуба адекватно и не продължиха договора му. Това според мен не беше честно. Той не само беше сключил най-добрата сделка за спонсорство в историята на клуба, но и предефинира поста на Ван дер Cap, че той се превърна в същинско богатство. Кинсберген отнесе и несправедливи обвинения за напрежението в техническия екип между Йонк, от една страна, и Бергкамп и Овермарс, от друга. Не претендирам да съм специалист, но такива неща се случват, а Кинсберген трябваше да се справи със ситуацията по възможно най-добрия начин. Според мен Тео ван Дуйвенбоде трябваше да изрази мнението си много по-категорично, тъй като беше член на надзорния съвет с огромен футболен опит. Вместо това бях принуден да моля борда да се обърне към прагматичния Чеу Ла Линг, за да направи задълбочен анализ на ситуацията в клуба и да се опита да разреши проблем, който явно беше пуснал дълбоки корени.
Не само аз бях загрижен. Някои хора настояваха аз отново да се ангажирам по-пряко с управлението на клуба, но това беше практически невъзможно, тъй като живея в чужбина и щеше да ми се наложи да отсъствам за три или четири дни през седмицата. Но аз никога не съм искал да ръководя Аякс. Принципът, към който винаги съм се придържал като част от администрацията на клуба, беше да създам няколко основни предпоставки, които да осигурят възможно най-добри условия за отговорните хора, а след това да оставя нещата в ръцете на по-младото поколение, което да оформи бъдещето на клуба на базата на споделени възгледи. Винаги съм подчертавал колко важно е това да бъде направено от друго поколение. Съзнавах, че дори аз няма да живея вечно, а вече имах и здравословни проблеми.
Според доклада на Линг, който се появи в края на 2015 г., бившите играчи в управата на Аякс имат отлични качества, но и някои недостатъци, на които обаче няма как да се реагира, тъй като хората нямат опит да открият проблема, какво остава да го решат. Най-доброто, което можеше да направят, беше да признаят, че понякога имат нужда от помощ. В миналото това нямаше да бъде постижимо, но въз основа на доклада на Линг бяха осигурени нови възможности за подкрепа.
Чеу беше написал отличен доклад, но бързо стана ясно, че някои от споменатите в него вярват, че всичко е наред, и Линг още веднъж беше залят от неприятни публикации и съмнения в неговия принос и характер. За жалост, този път нападките идваха от Аякс, а не от някакви отделни администратори. Най-дразнещото беше, че незаслужените критики спрямо Линг бяха използвани от някои хора като извинение да продължат да действат по стария начин. Надзорният съвет беше твърдо против един конкретен човек и не искаше да удължава договорите на другите. Чеу се подчини, тъй като искаше да започне разследването си на чисто, но успя да спаси постовете на мнозина други. Затова и реакцията на някои от бившите играчи срещу него - както на четири очи, така и публично -беше особено неприятна.