В началото на ноември 2015 г. вече ми беше дошло до гуша. От години ми беше ясно, че същината на идеите ми за Аякс е пренебрегвана. Подозирах, че това е умишлено, а аз не обичам такива игрички. Накрая прагматикът в теб проговаря и стигаш до заключението, че няма никакъв смисъл да се опитваш да дадеш нещо, когато не получаваш нищо в замяна. На моите години медали и отличия не ми трябват. Беше невероятно тъжно, че на шестнадесет години бях на терена за началото на възхода на Аякс, а днес, когато съм на почти седемдесет, трябва да бъда свидетел на залеза на клуба. Никой не желае да слуша. По-точно казано, едва ли някой иска да слуша. Всеки си има собствени планове и разбирания. Ако проблемът засягаше само Аякс, би могло да се предположи, че вината е моя, но ако разгледате холандския футбол като цяло и се сетите, че националният отбор не успя да се класира за Евро 2016, сигурно ще започнете да се чудите на какво, по дяволите, се дължи това. Всички се бием в гърдите, но резултатите навеждат на едно-единствено заключение - пътят, по който поехме, доведе до залеза на Холандия като футболна сила, а това е много жалко.
Коли уволни Вим Йонк две седмици след като напуснах клуба в края на 2015 г. В рамките на шест месеца клубът загуби изпълнителния директор и отговорника за тренировките, а тъкмо тези хора бяха вдигнали финансите на клуба на крака. Когато Коли ми се представи, веднага си призна, че нищо не разбира от футбол. Чеу и аз го успокоихме, че ще му помагаме. Добре, но той така и не ми се обади. Вярно, срещна се около три пъти с Чеу, но от тези разговори не излезе нищо. Докладът на Линг показа съвсем ясно какви са проблемите, но той не предприе никакви мерки.
Коли идва от „ABN Amro“, тоест той е човек от банките. Може да не знае нищо за футбола, но би трябвало да разбира от числа. След идването на Йонк клубът беше спечелил приблизително 85 милиона евро от продажбата на играчи от нашата школа. Неговият младежки отбор изпреварваше конкуренцията и нямаше загубена точка в Шампионската лига за юноши. Когато имаш явни доказателства, че финансовото оздравяване на Аякс се дължи най-вече на сътрудничеството между Йонк и Де Бур, защо изхвърляш половината от печелившата формула през вратата?
Смятахме Тео ван Дуйвенбоде, друг от членовете на надзорния съвет, за един от нас. Той беше бивш футболист и трябваше да бъде водеща фигура за другите като него, но се съгласяваше с почти всичко, казано от борда. Да вземем например скаутската мрежа, която търпеше критики, понеже скаутите и треньорите не работеха добре заедно и не ни препоръчваха добри футболисти. В борда беше Тони Бруинс Слот, най-добрият скаут, с когото бях работил единадесет години. Щом треньорите не се обръщаха към него за помощ, Ван Дуйвенбоде можеше поне да им каже, че той е там. Вероятно някой от треньорите се е чувствал твърде горд, за да поиска съвет от член на борда, но важното е, че ако използваш качествата на хората, стандартите ти ще се повишат и животът на всички се улеснява. Все още си спомням една дискусия с Ван Дуйвенбоде, след като надзорният съвет предложи да купим даден играч. Тео каза, че той струва ужасно много пари, е които не разполагаме. Две седмици по-късно футболистът все пак беше привлечен, а Ван Дуйвенбоде беше един от подписалите документите. Тогава се зачудих какво ли е правил през миналите две седмици? Дали се беше опитал да убеди хората или не? Ако смяташе, че един играч не си струва исканата за него сума, а друг мисли обратното, тогава отиваш при Бруинс Слот и го питаш: „Виж сега, трябва ли да плащаме толкова пари или не?“.
Ван Дуйвенбоде се замеси твърде много с управителния борд и затова нещата в техническия екип също тръгнаха зле, а Йонк беше освободен. Виня го за това. Като представител на футболистите трябваше много повече да защитава по-младите.
За жалост, никой не виждаше, че Аякс трябваше да се измъкне от неприятната ситуация да бъде ръководен от хора, които се бяха озовали във футбола, но всъщност не знаеха почти нищо за него. Те не виждаха, че точка номер едно в дневния ред трябваше винаги да бъде как Аякс отново да стане Аякс? Нещо трябваше да се направи, да изкупим всички акции или да напуснем борсата, но да се върнем към собствената си клубна култура. Бях се занимавал с два надзорни съвета и опитът ми беше предимно отрицателен. Най-вече смятах, че и двамата председатели са ме подвели.
Разбира се, всички допускаме грешки. Всички опитваме да захванем нещо ново и понякога нещата не се получават веднага. Важното е да се поучите от грешките и да си помагате един на друг, за да може всичко да бъде по-добре. В този случай обаче подобна съвместна работа беше изключена. Доказателството е точно пред вас и винаги съм смятал, че това е една от причините да ме оставят да си тръгна. Начинът, по който бордът се занимаваше с делата си, излъчваше негативна енергия, която не беше подходяща за футбола. Членовете на клуба и феновете трябва да ходят на стадиона, за да се наслаждават на играта и да подкрепят отбора. Но в Аякс политиката преобладава, а това вреди на футбола и на клуба.