Дали съм разочарован от по-младите бивши играчи? Да, макар и да смятам, че това е свързано с начина, по който са тренирани. Това им е вменило определени футболни навици и виждания за играта. Ето защо е важно къде сте били състезатели и кой ви е бил треньор, тъй като обучението ви оформя наследството, което ще оставите зад себе си, и ви помага да направите разликата между посредственото и най-доброто. Вземете например Байерн (Мюнхен). Преди около петдесет години те все още играеха във втората дивизия, но днес поставят стандартите за най-добрия футбол. Клубът подбира директори и треньори, които налагат определени изисквания на терена, а публиката очаква от отбора да покаже бъдещето на играта. Байерн показа, че начинът да станеш по-добър не е чрез копиране, както се получава в Испания и в Италия, а първо да се вгледаш в себе си. Това означава да прецениш способностите си и да се заемеш с отстраняването на недостатъците. Не можеш да изискваш от германец да играе футбол като холандец. Или пък като италианец. Просто не можеш, затова няма смисъл да се опитваш. Философията ми винаги е била отначало да подредиш собствената си къщичка. Извиненията да не го направиш са предвидими и, естествено, често се въртят около парите, но в крайна сметка всичко се свежда до мач единадесет срещу единадесет. Дори и най-богатият клуб не може да излезе с дванадесет души. Винаги става дума за основни качества. Никой не може да ме убеди, че днес в Холандия тези качества липсват, било то в Аякс или в националния отбор. Не може да сме ги притежавали в продължение на четиридесет години, а изведнъж да ги загубим. Това е лудост, но е логично последствие, че в тренировките футболистите не учат това, което трябва да развиват.
За щастие, винаги има изключения като Вим Йонк, ето защо той ми е приятел. Когато никой в Аякс не можеше да постигне добро представяне, той правеше именно това с младежкия си отбор, като го караше да работи върху техниката. Успехите му бяха от явни по-явни, но никой не го попита как ги постига. Вместо да го оставят да наложи модел, Йонк беше прехвърлен в области, в които нямаше почти никакъв опит. Той ми разказа за безкрайните срещи, на които е трябвало да присъства с ясното съзнание, че няма да доведат до нищо. Беше напълно прав, тъй като футболът в Аякс не зависи от събирания и срещи, а от отбелязването на голове, от доминирането в мача и от преминаването в следващия кръг, без значение как го постигаш. Но в Аякс има твърде много хора, които уж мислят и взимат решения, а така всичко се свежда до компромиси и оцеляване, а необходимите умения да доминираш и да печелиш двубои се губят.
Именно на това искам да наблегна. Аякс всъщност се състои от два клуба, слети в един - професионалисти и аматьори, а аматьорите, които уж не би трябвало да имат никаква власт, все пак могат да уволняват шефовете на професионалистите. Озоваваш се изправен пред огромно, но погрешно насочено влияние, което няма нищо общо с играта. Футболът е съвкупност от различни аспекти, всеки специалист има своите особености, така че е нормално да го оставите да ги проявява в рамките на определени граници. Никога не казвайте на един специалист какво да прави. Що се отнася до срещите - защо да ходите на тях, ако знаете предварително за какво ще говорите и ако другите трима души са срещу вас? Няма никакъв смисъл. Далеч по-добре е да се обсъждат качествата на един или друг играч, как да се усъвършенства талантът или да се преодоляват недостатъците. Вместо да се свикват срещи, трябва да създавате нещо положително както на индивидуално, така и на отборно ниво. Чак тогава има смисъл от приказки.
Холандия е малка страна, затова трябва да сте изобретателни и да си държите очите отворени за появата на нови таланти не само в близката ви среда, но и другаде, за да може да ги привлечете, преди някой друг мениджър или клуб да е подписал с тях. Има десетки детайли, върху които трябва да работите заедно. Понякога се получава, понякога - не, но първо е наложително да си осигурите позиция, от която да наблюдавате и да улавяте възможностите.