Тъкмо затова нещата за футбола, които споделям сега, са същите като преди двадесет години. Аз не си променям мнението, но има нещо друго, нещо ново, което тогава не знаех. Хората не бива да допринасят единствено с качествата си, но и да бъдат готови да споделят знанията си и да се учат от другите. Приложих същата философия към института „Кройф“. Там има студенти от цял свят, но когато учат, трябва да са едно цяло. Винаги трябва да създавате силен колектив, от това в крайна сметка печели спортът.
Такова беше отношението ми и когато след всички неразбории в Аякс най-после можехме да започнем да работим и да поемем към върха на европейския футбол. Това беше реалистичен курс. Смея да кажа, че разбирам от техника, тактика и представяне, тъй като постигнах резултати с Аякс през осемдесетте години на миналия век, а след това и с Барселона. Футболът беше привлекателен, съставът представляваше комбинация от местни таланти и няколко привлечени чуждестранни „звезди“ за вдигане на класата, а успехите идваха до две години.
Нека още веднъж погледнем към Байерн (Мюнхен). „Баварците“ успяха да направят онова, което никой не очакваше от тях - заличиха разликата между себе си и водещите клубове в Италия, Испания и Англия. При това Байерн дори не е в столицата. Но за да имаш положително развитие, винаги ще бъдеш зависим от хората с познания. Всеки един, без значение какъв пост заема, трябва да предостави опита си на другите, а те трябва да му отвърнат със същото.
Вим Йонк е отличен пример. Той е открит към нови неща, стига да се вършат както трябва. Не можеш просто да му кажеш: „Не съм съгласен с теб, разкарай се“. Не можеш, защото той е най-добрият и трябва да го оставиш да работи. Да, ще допуска грешки, естествено, но тогава те трябва да му бъдат посочени, за да се убеди, че и други хора могат да допринесат е идеите си. Проблемите започват, когато някой е големи познания бъде изгонен от човек, който не знае почти нищо. Има толкова много изпълнителни директори, които си мислят, че трябва да контролират другите по пирамидата под тях, а всъщност е точно обратното. Ръководителите трябва да позволят да бъдат насочвани от хората е по-голям опит в дадена област. Раздутото им его ги кара да налагат правила, дори и когато не притежават нужните знания, за да го правят.
Можете да разпознаете такива хора на мига, ако им зададете някакъв въпрос, без значение от каква област. Има два варианта - да получите отговор от човек, който се опитва да се постави на ваше място, или от някой, който се опитва да ви убеди, че е прав и че единственото вярно решение е неговото. Когато питам нещо, искам да узная онова, което ми трябва, тъй като в крайна сметка информацията е по-важна от интелекта. Не ми е нужно безкрайно позоваване на източници, стига да получа точните отговори от точните хора, така ще съм стъпка пред някой, който вероятно разбира проблема по-добре от мен, но няма толкова информация. Ето защо като треньор винаги сформирах възможно най-голям екип, за да има отговорници за всички елементи от тренировката и подготовката. Не ставаше дума аз да съм шефът и да раздавам заповеди, а да съм сигурен, че хората, които бяха по-добри от мен в дадена област, могат да си вършат работата с лекота. Аз трябваше да създам ситуация, в която те да правят именно това, без да се налага аз да им нареждам. Специалистите, които привличах, не ми бяха помощници, а хора, отговорни за дадена област, точно както аз се занимавах с техниката и тактиката.
За жалост, директорите е подобно широко скроено съзнание са много малко. Често се забелязва стремеж към показност, към обиране на лаврите, докато други вършат истинската работа. През всичките ми години във футбола така и не успях да разбера това поведение. Винаги съм казвал, че трябва да оставиш експертите да си изпълнят задачите. Ако те боли зъб, отиваш на зъболекар, тъй като той знае как да го излекува. Ако изведнъж зрението ти се влоши, отиваш при специалист по очни болести. Същото трябва да е и във футбола. Ако се сблъскате е проблем А, трябва да намерите човек в клуба, който разбира какво поражда проблем А. Ако нямате подобно отношение като шеф или мениджър, винаги ще имате доста работа.
Същото е и с медицинските въпроси. В Аякс имаше лекари, но им трябваше някой с добри контакти в медицинските среди. Някой, който знаеше как да се справи с конкретен проблем веднага, но не да се занимава лично с него, а да знае кой би могъл да го направи. Такъв човек би пратил футболиста за лечение, а след това ще следи целия процес. На него не му се налага да оперира. Той трябва да знае кой е най-добрият специалист за конкретния проблем и да уреди среща с футболиста, да е сигурен, че го праща на най-доброто място. Кой обаче от надзорния съвет, директорите, председателя или който и да било там следи дали лекарят прави точно това? Дали е добър в поддържането на здравето на футболистите? Това не зависи само от медицинския екип.