В месеците след смъртта на баща ми майка ми трябваше да започне работа, за да печели пари. Отношенията ни с Аякс бяха близки заради баща ми и чичо Хенк, а и защото аз все се мотаех там. Клубът се погрижи за семейството ми. Намери работа на майка като чистачка в дома на треньора Бъкингам и така се запознах със семейството му. Наеха я и като чистачка на съблекалните. Няколко години по-късно майка се омъжи за чичо Хенк, той стана мой втори баща, докато все още работеше в клуба, и връзката ми с Аякс беше завършена.
Майка ми вече печелеше някакви пари, но те не стигаха да отидем някъде през ваканциите и прекарах цялата година на „Де Меер“, дори и след края на сезона. Нямаше значение кой месец е, все бях там и играех футбол. През лятото нямаше мачове и на стадиона идваше бейзболният отбор на Аякс. И в тази игра бях много добър. Като кетчър стигнах дори до националния отбор на Холандия още на петнадесет години. Бях и първи хитър, но бях толкова дребен, че никога не успяваха да хвърлят три страйка срещу мен. Често пращаха и четирите топки встрани и взимах базата заради грешки.
Бейзболът ми позволи да се концентрирам върху множество детайли, които по-късно щяха да са ми от голяма полза във футбола. Кетчърът например показва на питчъра къде да хвърля, тъй като вижда цялото игрище, а питчърът е с гръб към него. Научих се, че трябва да знаеш накъде ще хвърлиш топката още преди да си я хванал, а това значеше да имаш представа за полето около себе си и къде се намира всеки играч още докато топката не е в ръката ти. Нито един треньор по футбол не ми беше казвал, че трябва да знам накъде ще подам още преди топката да е стигнала до мен, но по-късно, когато вече играех професионално, уроците от бейзбола - да се фокусирам върху общата картина на терена - ми бяха много полезни и се превърнаха в моя сила. Бейзболът е един от онези спортове, които в тренировките могат да разкрият неизявен талант, тъй като има много общо с футбола. Например спринт на късо разстояние, плъзгане (то е като шпагата), представа за разположението на другите в пространството, предварително обмисляне на следващия ход и още много неща. Това са същите принципи, които използва Барселона с контрола върху топката, тренировките „рондо“ с кръг от играчи, които си подават с едно докосване, докато двама или трима в кръга се опитват да им я отнемат - това е основата на стила тики-така.
Знам със сигурност, че при мен това проработи, тъй като и много след това отново се потапях в бейзбола. Като треньор успешно пренасях много от съветите в бейзбола във футбола. Същото се отнасяше и за мисленето няколко хода напред, бейзболът ме научи и на това. Постоянно трябва да взимаш решения за пространството и за риска, при това за частица от секундата. За да си добър бейзболист, трябва да покриеш разстоянието между рънъра и хоума и да пратиш топката до базата, преди рънърът да я достигне. Бейзболът ме научи и на тактически прозрения - да вземеш точното решение и да го изпълниш технически добре. Едва по-късно сглобих отделните елементи заедно и създадох визията си как трябва да се играе футболът. По онова време усвоявах уроците, без да имам представа от цялостната картина. Бях просто момче, което прекарваше с топката всяка будна минута от всеки божи ден.
Престоят ми в младежката школа на Аякс между десетата и седемнадесетата ми година беше прекрасно време, тъй като не носехме голяма отговорност. Всеки ми помагаше да стана по-добър, а постиженията все още предстояха. Едва по-късно, когато започнах да говоря за тактика - първо като играч, а след това и като треньор, - осъзнах значението на опита си от онези дни и направих връзката между тях и това, което се случваше пред мен, примерно в мач срещу Реал (Мадрид). Развитието ми като футболист беше бързо именно защото подсъзнателно бях поел всичко, все гледах и слушах. От полза ми беше и продължителният период, когато играех за два различни състава. На 15 ноември 1964 г. дебютирах в първия отбор на Аякс като крило на седемнадесетгодишна възраст, но в третия състав бях вратар. Това ми носеше огромно удоволствие. Между гредите бях наистина добър и една година дори бях втори вратар в мачовете на Аякс в турнира за Купата на европейските шампиони, тъй като тогава на пейката можеше да има само една резерва.