Марко ван Бастен беше изключително добър футболист и много интелигентен човек. Той не се нуждаеше от мен и нямаше желание да го уча. С Пеп Гуардиола например не беше така. Докато беше футболист в Барселона, в един момент ръководството искаше да се освободи от него, тъй като го смятаха за муден дългуч, който не може да играе в защита, не е достатъчно мощен физически и е пълна трагедия във въздуха. Обвиняваха го, че не е добър, но аз смятах, че това са елементи, които може да усвои. Онези хора не виждаха, че Гуардиола притежава всички основни качества, необходими за играта на високо ниво - действаше бързо, имаше техника и усет. Много малко играчи ги имат, а при Пеп те бяха в изобилие. Затова и сега следя развитието на Серхио Бускетс с голям интерес. Все говорят за другите в Барселона, колко били добри. Ще ми се да ги видя какво ще правят, когато Бускетс напусне отбора. Мисля, че всички ще останат шокирани, като видят разликата. Смятам, че от Серхио също ще излезе добър треньор. Също като Гуардиола, той трябваше да работи много усилено, за да стигне до това ниво. И двамата трябваше доста да се постараят, за да вкусят успеха.
Гуардиола притежава не само чисто футболни качества. Той е много силна личност и е интелигентен. С него можеш да разговаряш по всякакви теми. Чете много, а когато пое Байерн (Мюнхен), научи немски за броени месеци. Хора като него никога не се смущават да задават въпроси и макар че Гуардиола не разчита на моите съвети, все се интересува какво мисля.
Спомням си как беше назначен за треньор на втория отбор на Барселона. Попита ме какво е мнението ми, а аз му казах, че според мен трябва да наложи едно правило. Трябваше да може да каже на президента: „Изчезвай от съблекалнята, тук решенията ги взимам аз“. Едва тогава щеше да е готов да поеме първия състав. Ако не наложеше волята си, щеше да бъде обречен да води дубъла. Исках да му втълпя, че той трябва да бъде шефът, да решава какво ще се случва с всички произтичащи от това последствия. Никога, при никакви обстоятелства, не биваше да се оставя да бъде уволняван по нечия чужда инициатива. Човек трябва да може да каже: „Да, бях идиот, но нося отговорността за действията си“. Или: „Направих това добре, ще го направя така и другия път, без значение какво ми казват или правят“. Пеп се разви много в това отношение, той използва доста чужд опит, но го съчета със собствените си виждания.
Марко ван Бастен също е много интелигентен, но отношенията ми с него се развиха по друг начин. Разсъждавах доста и накрая забелязах една основна разлика между Пеп и Марко. Както вече казах, ако не бях аз, Барселона сигурно щеше да продаде Гуардиола. Историята на Ван Бастен е съвсем друга. Той беше футболист от световна класа дори и без мен, нямаше нужда да съм до него. Но той сигурно ме приемаше като човека, който в началото на кариерата му го пусна за Аякс срещу Гръонинген, докато глезенът му все още не беше в оптимално състояние. В този мач контузията му се влоши и години по-късно той трябваше да се откаже точно заради нея. Опитах се да се поставя на негово място и започнах да разбирам защо по-късно Марко не се вслушваше във всичките ми съвети. Това беше нещо като отмъщение за онзи миг, когато го бях убедил да играе в мача, който щеше да доведе до преждевременното прекратяване на кариерата му. Погледнато от този ъгъл, реакцията му е напълно обяснима. Ето защо смятам, че проблемите с Михелс, Кайзер, Рексач и Ван Бастен се дължат най-вече на това какви хора сме. Какви личности. Не съм обиден на никой от тях. С Михелс си оправихме отношенията, преди да почине през 2005 г., с Пит също се чуваме.
Все още мисля много по тези въпроси, а когато през октомври 2015 г. научих, че съм болен от рак на белите дробове, получих невероятна положителна енергия от реакцията на бившите ми съотборници и на играчите, които съм тренирал, дори и от онези, за които трудно може да се каже, че съм ги галил. Това показва уважение, може да сме имали противоречия, но всички бяха стигнали до извода, че помирението е единственият начин да вървим напред. Беше много хубаво да го науча след толкова години, защото се чудех как ще го приемат, дали въобще ще ми влязат в положението. Винаги съм можел да решавам ситуациите е финес, но понякога просто не се получаваше.
В елитния футбол всички ние бяхме под напрежение и понякога достигахме точката на пречупване. Но това оставаше само в съблекалнята, щом излезехме навън, всички спорове се прекратяваха. Поне за мен беше така. Хубаво е да видиш, че е възрастта играчите от онова време са станали по-мъдри, а това означава, че вместо противопоставяне има уважение. Понякога нещата отиват дори по-далеч и откривам, че ситуации, които аз почти не съм забелязал, за тях са били изключителни. Подобно развитие носи голямо удовлетворение, без значение дали касае Роналд Куман или някой от младежите.