Разбира се, показателна в това отношение е репликата на Гуардиола за моя принос към Барселона: „Йохан построи катедралата, от нас зависи да я поддържаме“. Това не е просто чудесен избор на думи, но и много трогващ израз. Аз просто направих онова, което смятах, че е най-добро за всички - както в Барселона, така и в Аякс. За щастие, в Барселона то проработи, най-вече благодарение на хора като Франк Рийкард, Хенк тен Кате, Пеп Гуардиола и Чики Бегиристайн. Заради тях катедралата, както красиво я нарече Пеп, все още се извисява. Благодарен съм им. Това не е само футболът, който аз обичам, но и играта, която феновете харесват. Това е футбол, какъвто трябва да бъде.
Настроен съм оптимистично за бъдещето на футбола, макар и да смятам, че той ще премине през период на сериозен хаос. В момента парите водят парада, като това е най-видимо в Англия. Търговията е част от играта и това е хубаво, но всичко трябва да си има място. Проблемите идват не от търговията и футболистите, а предимно от директорите, които не искат да оставят спортната страна незасегната. Да вземем например развитието на английските таланти в школите, което дава отражение и върху националния отбор. Ако във Висшата лига играят твърде много чужденци, поемаш риск. Едно от решенията е броят им да се ограничи до максимум пет в групата за мача. Нека бъда пределно ясен, нямам абсолютно нищо против чуждестранните състезатели, дори бях един от пионерите, които започнаха да ги привличат в Барселона. С тях добавих към отбора нещо, което му липсваше, точно както стана с идването на Велибор Васович и на Хорст Бланкенбург в Аякс, докато бях там.
Веднъж посъветвах Холандския футболен съюз да препоръча на клубовете да сключат джентълменско споразумение помежду си, като всеки трябваше да обещае в стартовия му състав да има поне шестима души с холандски паспорти. Това щеше да принуди клубовете да обръщат повече внимание на юношеските си школи. Естествено, политиката на увеличаване на благосъстоянието е чудесна, но трябва да се грижиш и за себе си. Гледам на това напълно обективно, чисто в интерес на футбола, не влагам нито положителен, нито отрицателен смисъл. В този спорт нещата често са различни от останалите сфери на живота и ефектът също е особен. Нека за момент забравим по-голямата европейска картина и да решим като холандски колектив да убедим всички наши клубове да се съгласят на терена да има поне шестима футболисти с холандски паспорти, съответно до тях да са максимум петима чужденци. Пет пари не давам какво правят в Испания и в Англия, мисля, че първо трябва да се погрижим за себе си, както направиха американците. Там никой няма непропорционално голямо влияние върху политиката на Мейджър лийг бейзбол, върху НБА или НФЛ. Организацията е такава, че решенията се взимат в името на спорта. Европа отдавна е изостанала в това отношение. Там собствениците много често не разполагат с пари, финансирането идва отвън, а това означава, че решенията, засягащи вътрешните първенства, често се взимат в заседателните зали на бордовете в Америка, Азия и Близкия изток. Това нарушава баланса и е много важно всяка страна да мисли на базата на собствената си ситуация. В противен случай положението съвсем ще излезе извън релси. Някога клубовете в Холандия, Белгия и Шотландия определяха тона в европейските турнири, но днес гласът им едва се чува. Нима интересите им към играта са толкова изостанали, или просто са загубили влияние, понеже нямат достатъчно пари? Въпросът е отворен, но много по-важно е да се запитаме какво можем да направим, за да открием отговора.
Футболът на най-високо ниво се свежда до техника, тактика, тренировки и финансиране. Така е било открай време. Обстоятелствата в даден клуб или страна могат да се променят, но основите остават. В Холандия футболът винаги се е опирал на техниката. Трябва винаги да се придържаш към нея, не можеш да играеш другояче, тъй като холандската публика няма да го приеме. В Каталу-ния е същото. Надявам се това да се запази, а съставите да се определят от мениджърите и треньорите. Иниеста и Шави например не са „двама бързи полузащитници“, а „двама футболисти“. Футболистът трябва да е с топка в краката и да тича възможно най-малко, тъй като колкото повече се уморява, толкова повече се влошава техниката му. Ето защо трябва да се справиш с проблема как да ограничиш негативния ефект на бягането върху даден играч. Какво ще избереш? По-добра физическа подготовка, по-добра техника или повече бързина? Отговорът е да определиш качествата, които ще се харесат на феновете, тъй като в крайна сметка играеш за тях. Не мога да отида като холандец в Англия или Италия и да играя футбол както ми е по вкуса. Не, играеш както иска публиката. Зрителите трябва да отидат на стадиона и да го напълнят. Това се вижда в Барселона, клубът избра път на развитие и се придържа към него почти тридесет години. Ако някой треньор иска да го промени, ще се сблъска с проблеми, тъй като феновете няма да го одобрят.