Корените на дрийм тийма на Барса от деветдесетте години на миналия век и отбора на Гуардиола са едни и същи, но разликата е в подвижността и пъргавината. Въпросът не е дали визията на клуба трябваше да се промени, а дали би могла да стане още по-добра. Постоянно трябва да се питаш - трябва ли това да се изпълнява още по-бързо? Ако е нещо важно като владението на топката, значи трябва да се концентрираш върху по-бързите подавания, без това да влияе на точността на пасовете. Ако пък не е важно, значи не бива да се тревожиш. Освен това трябва да умееш да прецениш какво е бързо и какво - не. Най-трудното нещо в елитния футбол е да анализираш детайлите - способността да погледнеш на ситуацията така, че да не спечелиш победата с един ход, а с два или три хода предварително. Как се получава топката и как се отиграва? С едно докосване или с две? Добър ли е контролът на човека, към когото е насочено подаването? Изниква и въпросът със защитниците. Ако са в добър отбор и излизат срещу по-слаб съперник, те по принцип са склонни да са по-отпуснати. Но така пада общото темпо и топката се забавя или пасовете закъсняват. Трябва да умееш да забелязваш именно такива подробности. Това е проблемът на съвременния национален отбор на Холандия. Целият свят все още говори с възхищение за начина ни на игра, само че вече има много малко треньори, които могат да го предадат на футболистите си. Видях го още преди около петнадесет години. Започнаха да се използват различни постройки, а това се отразява и на използването на пространствата.
Когато ядеш, държиш нож и вилица. Било е така преди сто години, след още сто ще бъде същото. Някои неща просто не се променят, същото се отнася и за футбола. Не можеш да правиш подобрения, ако ти липсва основата, а в Холандия тя често не е на място. Храната е приготвена от най-добрите шеф-готвачи, но забравяме как се държат ножа и вилицата. Ролята на вратаря е много показателна. През 1992 г. беше въведено правилото вратарите да не хващат топката, когато е върната от съотборник, затова трябваше да подобрят техниката си с крака. Дотогава много вратари бяха изключително слаби в играта с крака, но днес 90 процента от тях имат по-добър дълъг пас от 90 процента от полевите футболисти. Това доказва, че уменията могат да се усвоят чрез тренировки. В наши дни вратарите работят еднакво добре с двата си крака. Как така, при положение че едва четвърт от всички полеви играчи имат това качество? Вратарите разбират, че умението да контролираш топката и с двата крака е важно, тренират го, а положените усилия им се отплащат. Защо другите футболисти не правят така?
Отборните тренировки са едно, но играчите трябва да разбират как да подобрят индивидуалните си умения, за да са от полза на целия тим. Ако сте мениджър, давате ли домашно на футболистите си? След тренировка привиквате ли двама-трима от тях настрана, за да им обясните разликата между пас по въздуха и по земя? По тревата топката се движи по-бавно, уж е по-лесно, но в действителност се овладява по-трудно и изисква също толкова голяма концентрация. Ето защо често се случва някой да посрещне зле бавния пас, просто не е концентриран. Ако трябва да направи по-сложно отиграване, той се стяга и грешките намаляват. Във всяка атака участват поне двама души, но се отделя прекалено голямо внимание как играят индивидуално. По-важно е как се справят заедно.
Физическото и психическото състояние на състезателите трябва да бъде подчинено на футбола. Естествено, и двата фактора трябва да бъдат взети под внимание, но единствено от футболна перспектива. Ако някой не е в добра форма, трябва да започнете от качеството на играта му, а не да се опитвате да му правите психоанализа. Ако човек играе добре, енергията е толкова положителна, че може да разреши физическите или психическите проблеми. Върнете се назад в миналото, когато сте били деца - отивате да ритате след цял ден на училище, но дали сте чувствали умора? Не, просто през нощта спите по-добре.