Външните фактори също могат да окажат влияние върху представянето на играча на терена. Журналистите все дебнат да напишат нещо във вестниците, но започнете ли да вярвате на публикациите, се излагате на опасност от заблуда. Единственото важно мнение е на мениджъра. Вестниците пишат какво ли не, за да се продават. Приятно е да прочетеш нещо хубаво за себе си, критиката се преглъща по-трудно, но често оценката на репортерите се разминава с тази на треньора. Никога не бива да ги бъркате. Акцентът в статиите за мачовете на Барселона почти винаги е върху Меси, Неймар и Суарес, но черната работа се върши от Иниеста и Бускетс. Всеки велик играч се обляга на раменете на съотборниците си.
Много често грешките в защита причиняват проблеми в нападение, тъй като успехът във футбола често зависи от уж дребни неща - дали някой е застанал правилно, или е на метър встрани. Ако топката се движи твърде бавно, съперникът ви има време да се приближи. Ако пасът е бърз, има вероятност той да закъснее, ето за такива детайли става дума. В елитния футбол те са безброй, но определят стила на игра. Не са много треньорите, които притежават качествата да научат играчите си да обръщат внимание на тези подробности, а в резултат състезателите се стресират и може дори да пропилеят таланта си. Аз харесвам технични футболисти, които могат да мислят в интерес на отбора. Вече споменах Иниеста и Шави, които изцяло опровергават теорията, че на техните постове могат да бъдат само физически силни играчи, способни да тичат без спиране. Много треньори мислят точно така и насищат средата на терена с мускули вместо с техника. Същото се забелязва и в схемата 4-3-3. Тя е измислена за холандския футбол, но малко треньори могат да се справят с този атакуващ стил на игра, затова и все повече отбори се изтеглят дълбоко в защита, като разчитат на възможности за контраатака. Но всеки, който има смелостта да използва 4-3-3, в крайна сметка ще бъде възнаграден, стига да подбере точните футболисти.
Днес всичко се разглежда в контекста на решението. Всеки използва видеозаписи, анализи и какво ли още не, за да намери обяснение. Не, казвам аз, открийте решението сами! Да вземем например контраатака с двама нападатели срещу един бранител. Как да разиграят топката така, че някой да не се озове в засада? Нека сами да разберат, качеството означава да виждаш онова, което вижда съотборникът ти. Същото е и с решенията. Ако сте мениджъри, не споделяйте наученото с футболистите малко по-малко, на час по лъжичка - напротив, оставете ги сами да се учат, сами да намират решения. Същото е и с треньорите. Още си спомням двубоите на Барселона срещу Атлетико (Мадрид). Атаката на Атлетико се водеше от Хосе Еулохио Гарате, той не беше нападател от световна класа, но каквото и да правехме, все си изработваше по поне три положения за гол. Главите ни пламнаха да разберем как да се справим с него. Опитахме се да се поставим на неговото място, обсъждахме и някой спомена, че той много умело се освобождава от персоналния си пазач. Добре де, значи щеше да го прави само ако някой защитник беше залепен за него. „Знаете ли какво? - рекох аз. - Ами, няма да го пазим персонално.“ Другите казаха, че съм си загубил ума, но решението се оказа точно това. Типичният стил на Гарате беше да подмами бранителя към себе си и секунда по-късно да се отскубне от него. Начинът му на мислене беше малко по-напредничав от нашия. В следващия мач го оставихме сам и никой не се движеше до него. „Ами, ако така вкара два гола?“ - попита някой. „Значи сме нямали късмет“ - отвърнах аз.
След това вече нямахме проблеми с Гарате. Той просто не знаеше какво да прави без персонален пазач, загуби ефективността си, тъй като градеше играта си около защитника. Решихме проблема с нестандартно мислене. Отначало всички изпаднаха в паника, но трябва да опитваш и такива неща, за да стигнеш до корените на проблема. Футболът трябва да е в основата на всичко и по принцип съм против всичките нововъведения, за които се говори в наши дни, като например камери на голлинията. Футболът е единственият спорт, който се играе предимно с крака, затова и вероятността за грешка е по-голяма. Няма прекъсвания по желание, затова воденето на мача е по-трудно и възможността да се допусне грешка се увеличава.
Това се вижда и в правилата на играта, в тях има и субективен елемент, който позволява отсъждането на гол, без топката реално да е преминала голлинията и обратното. Затова след мача хората отиват на бар и започват да обсъждат спорните положения. Такива неща пораждат спорове и създават атмосфера. Приказките на по питие са част от играта. Ако се сложи камера на голлинията, всичко това ще изчезне. Най-хубавото в обсъждането на футбола е, че всеки може да каже каквото мисли. Дори и някой да греши, в позицията му все ще има нещо вярно. Разбира се, беше ужасно, че в мача между Англия и Германия на световното първенство през 2010 г. хубавият гол на Франк Лампард не беше зачетен. Но вместо да се говори за камери, може да се поспори дали реферът или страничният съдия са били достатъчно добри. Дали не трябва да се запитаме дали и те не биха могли да бъдат обучени по-добре?