Футболът се свежда до качества и грешки. По целия терен постоянно се допускат малки и големи грешки. Някой излиза сам срещу вратаря, но не бележи, някой друг пропуска дузпа - самата игра е такава. Спомням си един мач за Купата на Англия преди години, в който вратарят хвана три дузпи. Какво можете да направите в такъв случай? Да уволните мениджъра? Да освободите играчите, които са изтървали дузпите? Естествено, че не - такива неща се случват, тъй като всички разбират, че в мачовете има моментни шансове. Обикновено футболистите се възползват от тях, но понякога ги пропиляват. Но правилно ли е да покажем разбиране към играч, който е изтървал гол на празна врата, а да се нахвърляме върху съдията, ако не прецени правилно дадена ситуация? Или трябва да кажем: „Те са на терена, нека се оправят, довиждане и лека нощ“.
Разбира се, всеки трябва да отговаря на едни и същи основни критерии. Футболистите на игрището са тренирани до върхова форма, значи и съдиите трябва да са на същото физическо ниво. Но понеже футболът е игра на грешки, реферите също понякога ще ги допускат, точно както голмайсторите понякога пропиляват положения, а най-добрите вратари изпускат топката в мрежата си. Но това са грешки, за които милиони хора ще говорят дни наред, месеци, а понякога и години. Това е страхотното във футбола и трябва да го запазим. Ето защо е толкова важно играта да остане под контрола на футболистите, като се започне от терена и се стигне до борда на директорите. Може да ви се струва малко примитивно, но това е моето мнение и заради него често пъти съм имал противоречия с ръководителите. Те искат от кабинетите си да решават какво да се случва на терена, но според мен хората на игрището трябва да определят какво да правят директорите. Според мен управата трябва винаги да стои на второ място. Почти винаги съм оставал с впечатление, че директорите имат йерархично мислене, а както отбелязах и преди, такива хора често се чувстват по-високопоставени от другите и се стараят да ги убедят, че са прави. Ако се опитат да обърнат мисленето си, се сблъскват с неща, с които не са свикнали и ролите се сменят. Не директорите трябва да ви обясняват нещо, а вие да го обясните на тях. В този момент обикновено започват проблемите. Началниците си мислят, че говорите глупости, тъй като никога не са се учили по същия начин като вас.
Директорите не разбират, че базираният на футбола начин на мислене е есенцията на онова, което правим, и е причината хората да обичат играта. Това е основата на обучението на хората в клуба. В такава система онези по върховете на управлението предимно насочват процеси, задвижени от други. Решенията на бива да се взимат от един изпълнителен директор или от президент, а от човека, който отговаря за отбора - от мениджъра. Той ще прецени дали някой трябва да тича повече, да прави по-дълги спринтове или пък се представя зле и не знае какво прави на терена. Това не е работа на директора. Той трябва да е способен да анализира какво е нужно на клуба като търговско дружество и да намери най-правилните ходове, за да го осигури. Това е неговата задача. От терена можеш да усетиш какво искат хората по трибуните. Желанието на клиента е закон. Не забравяйте, че футболът, дори и на най-високо ниво, е предимно за развлечение на публиката. Моята философия винаги е била такава и няма да се промени никога. Ако обърнете внимание колко празни места има понякога на стадионите в Италия и колко малко голове се бележат в срещите от английската Висша лига, сигурно ще се замислите дали тези две велики футболни нации са на прав път. И в двете страни търговската страна на спорта се е превърнала във водеща.
В бъдеще подобни проблеми вероятно ще се увеличават, особено откакто Китай започна да проявява интерес към топ футбол. За мен това е напълно естествено развитие, тъй като спортът се разпространи из целия свят. Ако искаш да си световна сила, трябва да имаш и световен спорт, без значение дали става дума за медали от олимпийски игри или от футболни първенства. Но винаги трябва да съществува известен баланс. Китайците може да си мислят, че ще купуват звезда след звезда и феновете ще пълнят стадионите, но откъде ще започнеш, ако основите не са добри? Трябва да умееш да виждаш цялата картина. Ето защо след с голям интерес развитието на футбола в Япония. Там има много паралели е Америка. Двадесет години след основаването на футболната лига MJIC в САЩ все още чакат да видят дали един играч може да направи разликата между отборите и съставите им накрая ще се наредят сред най-добрите в света. Все повече и повече добри играчи отиват в Америка, за да играят на ниво, което на моменти е по-високо дори и от Европа. Същото се отнася за Япония и Джей лигата.