Чудесно е, че през последните двадесет години всички континенти паднаха под магията на елитния футбол. Скорошното включване на Китай е последната фаза от едно приказно развитие, но най-важното е футболът да заема централно място като визия и изпълнение не само в страните, които от няколко години са луди по него, но и в държавите с установени традиции. Само така новаците ще могат да изградят собствена идентичност и няма да се превърнат в копия на вече съществуващото. Американският фен трябва да може да се разпознае в отбора си, също както и китайците след известно време. В Барселона, Аякс и холандския национален отбор се научих колко важно е хората да могат да се идентифицират с футбола. Да бъдат част от нещо специално, нещо, което им подхожда емоционално. Но този процес трябва да се ръководи от терена. Ако това се случи по добър и професионален начин, търговията и политиката на клубовете неизбежно ще го последват.
Глава 13
Вероятно е ясно, че аз съм най-вече любител на изключителния спорт. Често пъти съм критикувал холандския футбол, тъй като съм притеснен от отношението към играта и към някои от талантливите ни момчета. Затова сега ще се опитам да обясня по възможно най-прост начин как смятам, че трябва да се играе футбол така, че състезателите да изпитват удоволствие и да имат връзка е публиката. Това е същината на Тоталния футбол. Всички знаят, че обичам атакуващия стил на игра, но за да можеш да атакуваш, трябва да се защитаваш, като избутваш съперника далеч от вратата си. За да го постигнеш, трябва да окажеш натиск и да търсиш топката. Това може да бъде много лесно, стига да създадеш колкото се може повече линии. Тогава човекът е топката винаги ще има някой пред себе си и някой до себе си. Пространството между него и двамата му съотборници никога не бива да надхвърля десет метра. Ако разстоянието е твърде голямо, рискът от грешки се увеличава.
По принцип харесвам да използвам пет линии, включително вратаря: четиримата бранители, централен полузащитник, който се включва от задна позиция, двама други полузащитници, разположени по-широко по терена, един нападател, който излиза от средата на терена или стои дълбоко в полето на противника, и две крила. В атакуваща формация пространството за игра е от долната дъга на кръга в средата на терена до наказателното поле на съперника. Това е поле е дължина четиридесет и пет метра и ширина от шестдесет метра, като между линиите има около девет метра.
Защо тези разстояния са толкова важни? Защото всяка пролука може да бъде покривана по-лесно и по-ефективно, а и винаги ще има достатъчен брой играчи зад топката. Забележете как пресира Барселона, когато загуби топката - няма двама играчи на повече от десет метра един от друг, като всички са в постоянно движение. Така опитите за отнемане на топката са бързи и целенасочени. Това разкрива грешка, допускана от много холандски клубове, тъй като в прекалено много случаи централният полузащитник трябва да излезе напред, вместо да се връща далеч назад. Така той застава твърде близо до централния нападател. В средата на терена зейва дупка, а ако някой от другите халфове се опита да я покрие, крилата или крайните защитници ще трябва да защитават пространство от около двадесет или тридесет метра вместо от десет. Между играчите няма връзка, а отборът губи контрола върху мача.
В атака играете с един нападател и двама души по крилата. Ако сте с пет линии, няма никакво значение дали нападателят стои дълбоко в полето на противника или се включва от дълбочина. Смята се, че Марко ван Бастен и аз сме най-добрите футболисти в историята на Холандия, но аз атакувах от дълбочина, а Ван Бастен беше чист централен нападател.
Линиите трябва да бъдат достатъчно близо една до друга, за да може атакуващият човек с топката да опита някакъв ход, но да бъде подсигурен от шестима или седмина съотборници. Така най-после ще се отървем от фалшивото чувство за контрол над мача, от което често страдат холандските клубове.