Выбрать главу

Когато петте линии се използват правилно и всички правят онова, което трябва, по терена ще се образуват триъгълници, които са от съществено значение за тактиката. Един от футболистите подава топката, друг е готов да я получи, а трети се придвижва на свободно място, за да поеме следващия пас. Казано накратко, понякога хората усложняват футбола прекалено, а той е най-хубав, когато всичко е просто. Ефективното нападение се свежда до правилно прилагане на техниката, използването на пространствата, защита в предни позиции и пресиране за отнемане на топката.

Нека развием това още малко. Аз използвам петте линии като основа и начало. Важно е всеки да разбира, че изграждането на нападението започва от момента, в който вратарят хване топката. Той е първият атакуващ играч, а в такива ситуации защитниците реагират по-бързо от нападателите, като един от крайните бранители вече се изтегля напред, готов е да получи топката. Ако му я подадат, първият ход на целия отбор вече е подготвен. Тогава атакуващото крило трябва да тръгне напред, за да освободи място за крайния защитник. Така първата линия на отбраната на противника, тоест неговите нападатели, са вече надиграни и вие започвате атака. Съперникът ви трябва да измисли как да спре вашите крайни защитници, а номерът е да го предвидите.

Нека дам два прости примера как двете линии трябва да работят заедно. Първо, когато вашият нападател тръгне надясно, един от централните бранители на противника трябва да го последва, а другият да покрие празнината, която се оформя, тъй като вашият краен защитник се е включил и създава числено преимущество. При тази тактика лявото ви крило и нападателят вече играят един на един. Втората възможност е крайният ви бранител да даде дълъг двадесетметров пас към нападателя, който след това да върне топката към навлизащия десен полузащитник. Ако той е преценил включването си правилно, ще има позиционно предимство и така в цялата дясна половина на терена се създават ситуации един на един.

Идеята на тази тактика е да изненада съперника и да създаде чувство за несигурност. Ако например левият краен бранител е подал към някой от полузащитниците, а той е удължил топката към лявото крило, пред вратата може да се случи всичко. Когато той центрира, нападателят ще тръгне отдясно към близката греда и ще освободи зад гърба си място за дясното крило. Йохан Неескенс отбеляза много голове от такива разигравания. При такъв ход три четвърти от отбора са зад топката и всички са с лице към вратата на противника. Така противникът е лишен от възможност за ефективна контраатака, а вие сте в изгодна позиция да овладеете отскочила топка или да се защитавате, като веднага приложите преса.

Когато левият краен бранител е с топката, е важно вратарят и другите защитници да организират отбора. Атака се подготвя, а защитата и халфовете са готови да реагират, ако ви отнемат топката. Следващата фаза е вашият нападател да притесни другия вратар, когато той трябва да отиграва. Това повишава темпото и вратарят трябва да вземе бързо решение. Ако вашите защитници и халфове са на правилните позиции, съперникът е подложен на още по-голямо напрежение. В този миг вашият нападател е първият бранител, както секунди по-рано вратарят ви е бил първият атакуващ футболист. Това показва, че винаги трябва да мислите поне един ход напред както като отбор, така и като индивидуални състезатели. Този тип футбол може да бъде трениран относително лесно и затова оставам изненадан, когато виждам, че холандският национален отбор не може да изгражда подобни атаки. Футболистите не подават топката напред, а настрани, но това не разрешава проблема, а само го измества на друго място на терена.

Пространствата са друг ключов фактор, особено когато трябва сами да си освободите място. В този случай е много важна подготовката или изпълнението на статично положение. Често пъти имате един замисъл, но трябва да започнете тъкмо с обратното. Ако например крилото иска да получи топката на крак, трябва да се затича напред, да спре и да се върне, за да я получи, също както понякога трябва да върнете пас назад, за да се стигне до дълго подаване напред. Или пък както при ъглов удар някой тръгва към флагчето в ъгъла, за да изтегли хора от наказателното поле.

Играчите на всички позиции, особено тези в предни, трябва да се справят с всякакви такива ситуации, а те засягат не само конкретната комбинация, а и как другите от отбора разчитат положението. Започването на атака в движение никога не бива да е самостоятелно действие - красотата на футбола е в това, че всяко придвижване по терена, на която и да било позиция, е свързано е това какво правят другите на игрището. Нека разгледаме например крилото. За да получи топката на крак, той трябва да си създаде ситуация, в която да има пространство да тръгне напред. Ако обаче в това време нападателят застане в мислената линия на движението му, крилото няма да може да осъществи намерението си. Ето защо в такива ситуации се дразня, когато хората обвиняват крилото, докато грешникът е всъщност нападателят. Не мога да изброя колко пъти съм се срещал с репортери, които се концентрират върху представянето на един човек, без да си дават сметката, че играта му е опорочена от действията на другите. Съотборниците не са успели да се възползват от уменията му. Това се отнася особено за крилата, тъй като при тях моментът между тръгването на спринт и развитието на атаката е от ключово значение. Това е много сериозен проблем, когато някой от отборите остане с десет души. Другият тим уж има предимство, но днес все по-често става така, че не се възползва от него и затъва в проблеми, тъй като изведнъж не знае какво да прави със свободните пространства, когато съперникът му се върне назад. Често се стига просто до безцелно разиграване в отбрана вместо оказване на натиск.