Единственият начин да се избегне това е да се играе един на един по целия терен. Първото ви предимство е, че темпото се повишава, тъй като противникът е притиснат и когато загуби топката, вие имате числено и позиционно предимство. В този момент целият отбор трябва да знае къде е „дупката“, къде е празното място и да създаде колкото се може повече възможности пред свободния играч. Той трябва да направи решителния ход. Когато играете така, съперникът не може да си позволи да допуска грешки. Вие обаче не сте обременен с това, тъй като имате един човек повече между защитата и халфовата линия. Той трябва да стои точно там, за да има по-голям шанс да пресече пас и да поддържа натиска. Това няма да ви гарантира победата, но ще си осигурите пет или шест положения за гол.
Също така е важно да видите как можете да накарате съотборник да заиграе добре, а някой от противниците ви да има проблеми. Можете например да подавате топката на силния крак на своя човек. Уж е лесно, дори незначително, но в един добър отбор рядко ще видите човек с ляв крак да поема топката с десния. По същия начин, ако знаете, че футболистът, когото пазите, предпочита да минава от едната страна, застанете така, че да го принудите да мине от другата и да води топката с по-слабия си крак. Елементарно, нали? Да, но днес, за съжаление, виждате играчи на най-високо ниво, че дори и треньори, които дори не се сещат за тези подробности. Всеки говори за стил на игра и тактика, но в повечето случаи ги прилагат погрешно. Вижте примерно схемите. За мен не е важно дали нареждаш отбора в 4-3-3, в 4-4-2 или в 5-3-2, а как адаптираш стила на игра, така че да получиш предимство над съперника и да превърнеш силата му в слабост.
Изкуството да накараш противника да заиграе зле зависи предимно от хората, които си пуснал на терена. Английските отбори се защитават предимно един на един, централните им защитници са силни във въздуха, така че срещу тях бих пуснал блуждаещ нападател, който играе на къси пасове. Крилата обаче трябва да играят в дълбочина, тъй като англичаните не са навикнали с такава схема. Трябва да ги притискаш в предни позиции, така ги лишаваш от възможността да разиграват любимите им бавни топки. В такива случаи лъсва и още нещо, а именно че разликата между добрата и лошата техника е подвижността. Окажи бърз натиск и по-пъргавите играчи ще имат предимство, тъй като във Висшата лига навиците са различни - там, когато противникът владее топката, другият състав не го пресира в предни позиции, а се връща назад.
Това ме връща към качествата на Барселона. Противникът се плаши не само от качествата на някой като Меси, а и как играе отборът, когато не притежава топката. Щом Барса я загуби, всички се настървяват да си я върнат. Играят толкова близо до чуждото наказателно поле, че формацията им остава стегната и отнемат ли топката, веднага са готови да създадат заплаха.
Този тип изнесена игра някога беше запазена марка за холандския футбол. За жалост, ние изневерихме на този стил, а това е срамно, особено защото Барселона и Байерн (Мюнхен) все ни показват колко добре работи схемата. Осъществяването не е трудно. В общи линии всичко се свежда до това да си върнеш притежанието на топката, когато го загубиш. Тук техниката не е от значение, а футболист като Меси няма да ти помогне. Всичко се свежда до отношението, наложено на играчите, още когато са били младежи, а в Барселона това е тясно свързано с школата. Беше такова, когато бях треньор там, такова е и сега. Вижте например колко мъдро е да поставиш Роналд Куман и Пеп Гуардиола, двама играчи с вкус към атаката и добри реализаторски възможности, в центъра на отбраната. Нито един от двамата не беше истински защитник, но нещата се получиха, тъй като отбраната е въпрос на заставане, пъргавина и способност за атака. Ако отборът ви притежава тези три елемента, въобще няма да му се наложи да се защитава.