Михелс и Яни ни научиха също, че трябва да сме психологически устойчиви и силни. Все още си спомням какъв трик ми приложи първо Яни, когато бях още на петнадесет или шестнадесет, но който работеше и когато играех в първия състав при Вик Бъкингам, а после и с Ринус Михелс. Ван дер Веен направи следното - първо играех едно полувреме с младежите, а на следващия ден бях резерва в първия отбор, като понякога ме пускаха. Понеже имах минути при мъжете, се чувствах морално задължен да бъда най-добрият на терена за младежите. Ето как смятах, че трябва да се играе - във всеки мач да се старая да бъда най-добрият, без значение в кой отбор бях. Казваха ми, че говоря твърде много, дразнеха се и все искаха да си затварям устата. Но аз бях на стадиона от сутрин до вечер, всеки ден, и когато получих шанс за изява, не го приех като нещо странно, тъй като познавах футболистите от половината си живот. Бях хлапе, забавлявах се, а през първите си петнадесет години не се тормозех с философия или анализи. Нямах усещането за провал, просто приемах всичко каквото е и му се наслаждавах.
От Аякс ми предложиха първия професионален договор през 1965 г., няколко месеца след дебюта ми. Както споменах, бях едва вторият играч с договор на пълно време след Пит, всички останали бяха с полуаматьорски статут. Аз обаче все още се занимавах със странични неща и си живеех живота. Повечето време бях на улицата с топката и се сдобих с банкова сметка и започнах да планирам едва когато се запознах с Дани. Подписах договора в присъствието на майка ми и щом излязохме от офиса, веднага й казах, че вчера е почистила съблекалните за последен път. Не исках тя да отива и да работи в стаята, която аз току-що бях изцапал. Известно време след това тя продължи да пере екипа ми на ръка у дома, защото нямахме пералня. Спестявах няколко месеца, за да си я купим.
В наши дни може би ви е трудно да схванете идеята, че играч е името на „звезда“ трябва да си пере мръсния екип у дома, но подобен опит е полезен за изграждането на характера. Така се учите да се грижите за дрехите си, да си почиствате обувките, изграждате се като личност. По-късно, като треньор, се опитах да предам това на младите футболисти. Скритото послание беше, че ако си чистите обувките, знаете е какви бутони сте и ще можете по-добре да усещате терена. Като треньор се надявате да предадете и добри социални умения на възпитаниците си. Ако това не сработваше, като треньор в Аякс и Барселона винаги нареждах на двама или трима от футболистите да почистят съблекалнята, за да засиля чувството им на отговорност. Открих, че подобно поведение е важно във футбола, тъй като прилагаш на практика нещо извън играта, а си го научил от нея. Осъзнах това много по-късно. Изтъкнах прането на екипа у дома като достойнство, но, разбира се, това говори много колко непрофесионална беше организацията в Аякс през 1965 г., втората ми година в първия отбор.
Пит Кайзер и аз бяхме единствените е професионални договори, а това означаваше, че можем да тренираме е целия състав само вечер, тъй като всички останали трябваше да са на работа, примерно да са в магазинчето си за тютюневи изделия. През деня на стадиона обикновено не се събирахме повече от седем души. Другите можеше да се появят вечерта и да потренират няколко часа, ако са в настроение. Тази ситуация не се запази много дълго. Краят й настъпи, когато през януари 1965 г. вторият престой на Вик Бъкингам като мениджър приключи и при нас дойде Ринус Михелс.
Глава 2
В общи линии периодът на професионалното израстване на клуба продължи девет години - от началото на първия ми пълен сезон в холандската Ередивизи до финала на световното първенство в Мюнхен през 1974 г. За по-малко от десет години превърнахме Аякс от непознат отбор в хегемон на Тоталния футбол, за който светът още говори. Често ме питат дали подобна революция все още е възможна. Мисля, че да, всъщност съм убеден в това. Доказателството е Аякс от осемдесетте и деветдесетте години на миналия век, а наскоро го показаха още Барселона и Байерн (Мюнхен).
Основата на големия пробив на Аякс беше комбинацията от талант, техника и дисциплина. Както казах, Яни ван дер Веен и Ринус Михелс имаха огромна роля за това. Ван дер Веен ни научи не само да обичаме футбола и клуба, но и да работим върху техниката си по много изчистен начин. Той имаше и усет за триковете на терена, а ние ги усвоихме в играта си за позиция. Научих, че футболът е процес от допускане на грешки, анализирането им, научаването на уроците и отказ от разочарование. С всяка година ставахме все по-добри и никога не се обръщахме назад. След края на всеки мач аз вече мислех за следващия и как мога да стана по-добър. Над-градихме тренировките на Ван дер Веер и развихме футболните си умения при Михелс. Нарастването на професионализма на отбора означаваше, че през деня можем да тренираме като едно цяло и в резултат да ставаме по-добри не само като техника, но и като психология. Щом постигнахме това, започнахме да градим начина си на мислене. Но най-специалното беше, че следването на указанията му никога не се свеждаше до сляпо подчинение.