Във футбола винаги трябва да търсиш фини трикове, които да извадят съперника извън релси. Ако мислите нестандартно, ще изтикате противника извън комфортната му зона и ще играете красив футбол. Както видяхме, един добър пример е да вдигнете темпото, когато загубите топката, особено ако изповядвате атакуваща философия, а в защита сте по-слаби. Ако отборът ви е такъв, накарайте нападателите да пресират дълбоко в половината на съперника, така ще поставят на изпитание пъргавината на защитниците и ще увеличат вероятността те да сбъркат паса. Така атакуващите ви футболисти се превръщат в първите бранители, а защитата в такава ситуация означава да скъсите дистанцията между отделните играчи до едва четири-пет метра. Има редица други примери как да ограничите проблемите, но не със сложни тактически маневри, а просто като мислите логично.
През последните няколко години ми прави впечатление, че футболистите в атакуващите отбори често играят зле с глава. Когато аз играех, крайният ни десен полузащитник Сяк Сварт отбеляза необичайно много голове за крило, тъй като можеше да отиграва топката с глава над дясното си рамо. Това е необходимо умение, когато лявото крило центрира, а нападателят тръгва към близката греда, а дясното крило застава до далечната. При такива положения нападателите често изпускат лесни голове, тъй като се стремят да отиграят откъм удобната си страна, вместо да насочат удара другаде, както прави дясното крило, когато обръща топката е глава над дясното си рамо. Същото важи и за защитниците, които пък понякога си вкарват автоголове.
Като футболист винаги трябва да търсите неща, които да навредят на съперника ви, но той се старае да направи същото. Щом осъзнаете, че противникът се опитва да се възползва от слабото ви място, трябва да можете да му отвърнете. Както в ситуациите, които описах по-горе, примерите отново касаят ограничаването на проблемите. В Холандия обърнахме гръб и на този начин на мислене и вече изоставаме от Европа. Усложняваме и усложняваме схемите по терена, а губим поглед върху основите. Най-важното за един футболист е да знае как да предприема простички действия. Имам предвид да подава, да поема топката, да я контролира на гърди, да използва по-слабия си крак и да играе с глава. Накратко, това са основните техники, умения, на които всеки може да се научи.
Точното подаване е въпрос на повторения. Пас след пас, отново и отново. Може да е отегчително, но усъвършенстваш най-ключовия елемент от играта. Същото се отнася и за овладяването на топката, досадно е за упражняване, но прогресът идва бързо. След това трябва да съчетаете основните техники с позиционната игра. Ето защо организирахме турнирите шестима срещу шестима на игрищата „Кройф“, чиито размери са четиридесет и два на двадесет и осем метра. В известен смисъл за мен няма никакво значение дали ще се играе четирима на четирима, седем на седем или петнадесет на петнадесет. Щом това кара хората, особено децата, да играят футбол, значи е хубаво. Но щом искаме наистина „да развием“ нечий талант, то тогава мачовете трябва да са шестима срещу шестима, тъй като така момчетата и момичетата ще усвоят основните правила на „истинския“ футбол, без дори да ги разбират.
Първо, отборите се състоят от вратар и петима полеви играчи. Така имате три линии, но те са толкова компактни, че трябва да подавате съвсем точно, за да може съотборникът ви да предприеме нещо. Няма либеро, тъй като всички са принудени да играят един на един както в атака, така и в защита. При това положение всеки играч ще се научи автоматично да държи противника си под око и да покрива другите в тима си. Ето че той вече се учи на позиционна игра, без дори да му го казвате. Това се отнася и за вратаря, той трябва не само да блокира ударите, но понякога и да се включва напред. Тези улични турнири са перфектни за деца на дванадесет години или по-малки, а след тази възраст винаги можете да ги използвате в упражненията на тренировка. Казано по-просто, така сте принудени да играете на ограничено пространство един на един и използвате основните техники. Забравете за лесното разиграване на топката в защита. Самото подаване на топката на съседния играч ви учи да избягвате грешките, които много холандски футболисти допускат днес.