Опитвам се най-вече да обясня колко важно е младите таланти да работят върху основните правила още от малки. Колкото по-скоро ги овладеят, толкова повече ще научат по-късно, а и честно казано, няма особен смисъл да продължавате напред, ако не сте наясно с базата. Едва тогава може да се говори за съставянето на идеалния отбор от играчи, които са не само необичайно талантливи, но и които са овладели основите на футбола.
Обикновено дори не се опитвам да изброявам състезателите в идеалния ми отбор, тъй като в повечето случаи трудно може да се говори за разлика в класите. Почти всички бивши и настоящи футболисти на най-високо ниво отговарят на изискванията за влизане в идеален отбор. Всички те, без изключение, са надарени, а това означава, че няма да имат проблеми да достигнат съвършенство и на друг пост. Според мен Марко ван Бастен можеше да бъде играч от световна класа и като краен десен бранител. Но тъй като често ме питат, ето какво мисля.
Вече сигурно е ясно какви футболисти търся - такива с изключителна техника, с виждане върху играта и обикновено крайно специализирани в нещо. Това последно качество е щрихът, който придава невероятната класа на най-добрите играчи. Трябва да използваш този талант, не бива да го подчиняваш на колектива. Аз бих направил точно обратното. Колективът има интерес един толкова талантлив играч да бъде използван максимално ефективно, а номерът е да извлечете максимума от него, като в същото време формирате добър отбор. Ако това се получи, съставът ви ще се отскубне от сивата посредственост, тъй като разполага с добавена стойност. За идеалния отбор се старая да намеря и формула, която позволява талантът да се използва максимално във всеки случай. Качествата на един играч трябва да допълват тези на друг. Затова зад крила като Пит Кайзер (вляво) и бразилеца Гаринча (вдясно) слагам полузащитниците Боби Чарлтън (вляво) и Алфредо ди Стефано (вдясно). Това са топ футболисти, които са брилянтни не само като тактика и техника, но и които отлично си подхождат физически. Това ги поставя в отлична позиция да вършат малко допълнителна работа за стилни крила като Кайзер и Гаринча, а не обратното. Крайните бранители като Рууд Крол (вляво) и Карлос Алберто (вдясно) допринасят с виждането си, техниката и скоростта си и подкрепят Чарлтън и Ди Стефано, като не позволяват двамата халфове да бъдат надбягани.
Докато съставях този фантастичен състав, си мислех и за фигури като Франц Бекенбауер, Пеп Гуардиола, Диего Марадона и Пеле. Конкретно Пеле и Марадона си пасват отлично, тъй като огромното чувство за отговорност на бразилеца се свързва отлично с индивидуализма на Марадона. Сигурен съм, че по време на мача Пеле ще наблюдава Диего за насоки, тъй като футболистите усещат перфектно тези неща, а Марадона ще направи така, че Пеле да бъде оценен напълно. В идеалния ми състав вратар ще бъде легендарният Лев Яшин, тъй като на терена има толкова впечатляваща колекция таланти, че е нужна бащинска фигура, която да накара всички останали да стъпят на земята.
Във всички дискусии за футбола умишлено избягвам израза „здраво бягане“, нито пък говоря за издръжливостта на играчите, тъй като през последните няколко години това напълно излезе от контрол. Наложи се процес, в който състезателите трябва повече да тичат, да отделят по-малко време за футбол, докато за мен номерът е пространствата по терена да се използват така, че работата да се върши не от краката, а от топката. Това ни води до естественото преминаване от индивидуалния анализ на всеки играч към представянето на отбора. Всеки футболист има техника, визия и най-вече талант, но единадесетте на терена трябва да използват пространствата, за да работят добре като едно цяло. Другото необходимо нещо е виждане - способността да прецениш кой къде трябва да застане, и то така, че отборът да не се разпокъса. Винаги се дразня, когато виждам раздалечени линии, тъй като така част от отбора трябва да покрива огромни разстояния. Решението, разбира се, е футболистите да са близо един до друг. Само тогава може да създадете ситуация, в която работата ще се върши от топката. Така успехът започва автоматично да зависи от техниката. Тя е необходима за правилното използване на топката и на пространствата и поне на теория е най-лесното нещо на света. Виждането държи линиите близо една до друга, техниката оставя тежката работа на топката, а накрая е нужен и талант. Нещата не се свеждат до тичане, а до това да си държиш очите отворени и да играеш. Ако усвоите това, сте усвоили есенцията на Тоталния футбол.