После се огледах дали в различните форми на бизнес обучение има такава, която ми подхожда. Нямаше и скоро ми стана ясно, че повечето университетски курсове се преподават сякаш гледате терена от висотата на заседателната зала на борда на директорите, а тъкмо това не исках да правя. Исках уроци, които да ми покажат как да достигна до младите хора, които гледат прозорците на заседателната зала от терена. Те трябваше да овладеят уменията как да постигнат успехи и там, но във футбола визията трябва да се гради на игрището, а не някъде из офисите. Затова решихме да основем института „Кройф“, за да учим състезателите и хората от спорта и бизнеса на спортен мениджмънт. Началото беше поставено в Амстердам през 1999 г., а днес имаме кампуси в Барселона, Мексико, Швеция и Перу, а онлайн курсовете ни стават достъпни във все повече страни по целия свят.
„Тер дез’Ом“ ми помогна да основа фондацията „Кройф“, но институтът „Кройф“ беше създаден изцяло по моите собствени идеи благодарение на зет ми Тод Бийн. Тод заслужава много похвали, тъй като в началото имахме големи спорове за всичко и с всички. Водехме битки с всякакви образователни власти и министерства. Трябваше да разтърсим основите и на академичното обучение. Състезателите нямаше как да дойдат в училището, а това означаваше, че ние трябваше да отидем при тях. Това решаваше големия проблем, пред който бяха изправени спортистите, искащи да получат образование. Да вземем например зимните олимпийски игри, които се проведоха в Сочи през януари 2014 г. Изпитите в института се провеждат по принцип през ноември, но ние обърнахме схемата така, че спортистите да могат първо да участват в Сочи, а да се явят на изпити през февруари. Казах на студентите: „След олимпийските игри ще ви прекараме през мелницата, но първо отидете и спечелете медалите“. Това показва, че в института „Кройф“ спортните постижения имат предимство пред графиците, тъй като философията ни е, че така можем да извлечем максимума от спортистите. Така те знаят, че след състезанията трябва да се посветят изцяло на ученето. Доказателството, че сме на прав път, са успехите ни - институтът „Кройф“ може да се похвали както с много медали, така и с отлични резултати от изпитите.
Същото се вижда и в треньорските ни специализации. Един от най-важните аспекти на програмата е, че треньорите първо трябва да опознаят себе си. Въпросът не е само какво ще им кажат лекторите по отделните предмети, а какво студентите могат да направят и на какво са способни. Няма как да анализираш някой друг, ако първо не се анализираш сам, иначе винаги ще прилагаш собствените си стандарти спрямо другите, а трябва да умееш да гледаш през техните очи. Трябва да достигнеш етапа, в който, за да оцениш някой друг, трябва да забравиш себе си, вместо да го съдиш на базата на собствения си опит. Това не помага на студентите, тъй като са ваши познания, а не техни. Спортистът е водещ, но проблемите започват, когато преподавателите гледат от напълно различен ъгъл.
Нашата работа като треньори е да приспособим процеса на тренировки в полза на състезателите, а това често е противоречиво. Това не е критика към цялата треньорска професия, но често пъти хората в нея страдат, че трябва да следват план, спуснат им отгоре. От друга страна, за нас преобръщането на процеса е приключение. Когато съставяме програмата си, питаме спортистите какво искат да научат, кой аспект да засегнем. Поразително е, че мнозина от преподавателите ни се чувстват страхотно с този маниер на работа. Много важно беше да съставим магистърските и треньорските си курсове именно така, но днес трябва да променим целия учебен подход в цялата система. И успяваме - малко по малко хората в спорта започват да мислят от терена нагоре към заседателната зала на директорите, а не по обратния начин. Убеден съм, че колкото повече неща се правят в тази насока, толкова по-добре ще бъде ръководен спортът и толкова по-добри резултати ще постигаме.