Институтът „Кройф“ продължава да се разраства, но също толкова важни са онлайн курсовете му, които се разпространяват по целия свят и достигат до хиляди студенти и асоциации във водещи университети, както и до много клубове и федерации. В Холандия те не спират да набират популярност - първо бяха курсовете с диплома на университетите „Кройф“, последваха колежите „Кройф“, които пък дават професионално образование. Като погледна назад, изпитвам удоволствие, че тези училища се появиха заради проблемите във фондацията и решението ни сами да обучаваме хората си. Ето защо ми е приятно, че дъщеря ми Сусила е в управителния съвет на фондацията „Кройф“ от години, тя мисли като мен и има същото усещане за нещата. Това ме кара да се чувствам спокоен за бъдещето, тъй като всичко това вече е моето занимание и то ще продължи да съществува дълго след като мен вече ме няма.
Днес в Холандия фондацията се ръководи от Нилс Майер, бивш национален състезател по баскетбол. Открихме го в университета „Кройф“ и той се обучи много бързо, като наследи Карол Тейт. Тя се разви толкова много, че прецених, че вече може да поеме цялото управление, като това е пореден пример как решаваме проблемите си със собствени кадри. Карол организира всички дейности под егидата на майчината организация „Светът на Йохан Кройф“, която обединява не само фондацията и училищата, но и „Кройф класикс“, „Кройф футбол“ и „Кройф библиотека“. Нещо, което започна преди почти двадесет години като страничен проект за деца с увреждания, днес се разрасна до организация с невероятен брой дейности.
Игрищата „Кройф“ са друга идея, която се разви от общия ни опит. Започна с мачове шестима срещу шестима, после дойде бенефисът на Арон Винтер и неговият бал с мач на изкуствен терен в „Концертгебау“, който след това дарихме на Лелистад, родния град на Винтер. Жестът породи невероятна реакция и осъзнахме, че старите игрища, които някога се откриваха в толкова много квартали и райони, вече са погълнати от развиващата се градска среда. Решихме да направим нещо. Онова, което през 2003 г. започна в една от най-хубавите концертни зали в Холандия, през 2016 г. вече се беше превърнало в 208 минитерена из целия свят. Неочакван бонус се оказа фактът, че много от игрищата са спонсорирани от футболисти. Затова мисля, че е много специално, че носителят на годишната награда „Йохан Кройф“ за най-добър футболист на годината в Холандия може сам да избере къде да бъде изграден следващият терен и той да носи неговото име. Така се опитвам да накарам най-талантливите футболисти, които са ролеви модели дори и още съвсем млади, да имат усещането за различна отговорност.
По-късно се натъкнахме на проблеми с намирането на подходящи места за изграждането на игрищата „Кройф“, особено в Холандия. Страната е малка и неоползотворените терени не са много. Накрая ни хрумна, че децата всеки ден ходят на едно и също място - на училище. Отидохме в някои училища, които смятахме, че биха могли да се възползват, и видяхме, че най-пренебрегваното място от учениците е спортното игрище. Разговаряхме с децата и с ръководствата и се опитахме да открием начин да направим спортните площадки по-привлекателни. Така стартирахме „Игрище 14“, като идеята беше близо до училищата да има място, където децата да могат да отидат да спортуват винаги когато поискат. Днес едва успяваме да отговорим на всички молби, тъй като броят на училищата, които искат да се включат, расте, но един ден ще се справим и с това. Нещата просто ще се случат.
Някои училища развиха идеята допълнително, като използваха проекта като трамплин да организират всякакви състезания и турнири срещу други училища. Да накараш децата да бъдат по-активни физически не само намалява риска от затлъстяване и диабет, но и решава проблема с грижите за тях, когато и двамата родители работят. Майката или таткото могат да оставят учениците преди началото на часовете, а децата да се занимават със спорт за тридесет минути. Всички печелят. Това е още един пример как логичното мислене може да даде просто и трайно решение на проблеми, съществуващи от много време. Нещата в спорта са същите. Често съм казвал, че най-сложно е да играеш простичък футбол, но ако имаш основните качества - базовите умения, в крайна сметка винаги ще успееш да се представиш по-добре. Ето защо светът на спорта е най-красивият. Единственият проблем е, че в наши дни футболът е в ръцете на хора, които никога не са го играли, а проблемите са се задълбочили дотолкова, че едва ли не го чакаме да рухне, да изпадне в колапс и да не можем да започнем наново.