Опитът, натрупан в спорта, ми дава огромен обем знания, които трябва да бъдат споделяни, а всичко научено беше налято във фондацията „Кройф“, така че другите да могат да се възползват от нея. В Америка е съвсем нормално децата да имат достъп до спортни съоръжения. В Европа обаче не е така, ако тук децата искат да тренират, трябва да минат през клуб. Ето защо питая страхотно уважение към Гус Хидинк, който успя да сплете всички нишки и да предаде нашата учебна програма в съкратен курс за бивши национали в КФСХ, докато беше треньор на Холандия. Вместо да кара хората да учат четири години, той назначи Франк Рийкард и Роналд Куман за свои помощници и ги накара да минат обучението. Двамата получиха дипломите си след световното първенство през 1998 г., когато националният отбор стигна до полуфиналите. Този подход заобиколи целия трудоемък административен процес и позволи на тези брилянтни играчи да продължат да правят онова, в което са най-добри, а именно да учат другите как да играят футбол. По-късно Филип Коку и Франк де Бур също се възползваха от програмата. Хора като Гус са от ключово значение, ако искаме да променим класическия начин на мислене в спорта. Те никога не губят играта на терена от поглед, дори и да са в заседателната зала.
Тази философия не се отнася само за футбола. По време на олимпийските игри през 2012 г. се възхищавах на Себастиан Коу. Беше удивително да видя как някой учи хората от пистата за лека атлетика да гледат нагоре към прозорците на директорските кабинети. Коу осъзнава прекрасно какво е овладял, какви са способностите му, но също така разбира какво трябва да подобри. В Лондон той постигна нещо невероятно и за мен беше огромна чест, че ме покани на параолимпийските игри. Това беше незабравим опит и използвахме тренировъчните курсове, за да могат спортистите с увреждания във фондацията „Кройф“ да добият някакъв опит за игрите в Рио през 2016 г. В спорта често се оплакваме от криза, но в Лондон видях състезатели, които въпреки всичките си проблеми се раздадоха изцяло, а в същото време се стараеха да станат още по-добри. Тези параолимпийци са моите ролеви модели. Те показаха как могат да се хванат ръка за ръка и да подобрят положението. Човек нищо не може да направи сам, трябва да сме заедно и точно такава връзка искам да виждам между дейностите, с които се занимавам, точно както се случи с терените „Кройф“ и проекта „Игрище 14“. Правителствата също трябва да помогнат, като акцентират повече върху часовете по спорт и във физкултурния салон. Бих отишъл дори крачка напред - спортът трябва да е задължителен. Ползата от това ще бъде за всички, тъй като държавата ще спести цяло състояние, ако хората водят по-здравословен начин на живот. Диабетът заплашва да се превърне в епидемия, тъй като младите хора се движат много по-малко. Децата не само седят зад чиновете в училище и зад бюрата у дома си, докато си пишат домашните, днес те седят още часове наред пред компютъра и телевизора, вместо да бягат навън. Всички трябва да дадем своята лепта и да им даваме насока, но не само като казваме, че това, което правят, им вреди, но и като им предлагаме решения.
Сигурно съм идеалист. Все гледам позитивно, без значение дали става дума за футбол, за основаване на училища или за каквото и да било. Няма невъзможни неща. Научих това в часовете по религиозно образование в училище. Аз съм вярващ човек, но не изповядвам конкретна религия. За мен вярата е свързана по-скоро с начина на мислене и на поведение, а не с придържането към някакви религиозни подробности или норми. Това е въпрос на философия. В християнството има десет Божи заповеди, които определят нормите на поведение, а аз имам мои четиринадесет правила, които бих определил като основни истини. Как да се отнасяш с хората, какво можеш да направиш, за да им помогнеш? Хубаво е наистина да имаш някаква система, която да определя моралните граници, но без да се изпада в крайности. Можеш да се влияеш от хора, които са успели да постигнат някакъв резултат, но е добре да се замислиш и как сам би могъл да осъществиш целите си, как да подобриш вече направеното и какво да добавиш.
Веднъж четох статия за построяването на египетските пирамиди. Оказва се, че някои от числовите им характеристики съвпадат напълно с естествени явления - положението на Луната в определен момент и т.н. Това те кара да се замислиш как е възможно тези древни хора да са създали нещо толкова сложно от научна гледна точка? Сигурно са притежавали нещо, което ние нямаме, въпреки че все се смятаме за много по-развити от тях. Вижте например Рембранд и Ван Гог - кой би могъл да се сравнява днес с тях? Затова смятам, че всичко е възможно. Щом хората са успели да постигнат такива неща преди почти пет хиляди години, защо да не можем да го направим и днес? Това се отнася както за футбола, така и за терените „Кройф“ и за училищните игрища.