Моите четиринадесет правила се отнасят за всеки терен и всяка спортна площадка в училище. Те учат младите хора, че спортът и игрите могат да бъдат пренесени във всекидневния живот. За тях не е нужна висша математика, а работа с колега. Можеш да си сипеш чаша вино и да се замислиш - все още не съм свършил, имам и друго за правене. Чувствам се фантастично, когато работя така със спорта.
Четиринадесетте правила на Йохан Кройф
1. Отборен играч - „За да постигнете нещо, трябва да работите заедно“.
2. Отговорност - „Грижи се за нещата, сякаш са твои собствени“.
3. Уважение - „Уважавайте се един друг“.
4. Интеграция - „Включвай други в своите дейности“.
5. Инициатива - „Имай смелост да опиташ нещо ново“.
6. Трениране - „В отбора винаги си помагайте един на друг“.
7. Личност - „Бъди себе си“.
8. Обществен ангажимент - „Взаимодействието е ключово - както в спорта, така и в живота“.
9. Техника - „Познавай основите“.
10. Тактика - „Знай какво да правиш“.
11. Развитие - „Спортът прави тялото и душата по-силни“.
12. Учене - „Всеки ден се опитвай да научиш нещо ново“.
13. Играйте заедно - „Ключова част от всяка игра“.
14. Креативност - „Вкарай красота в спорта“.
Конфликтите ми с Аякс и Барселона ме научиха, че животът понякога минава през странни и неочаквани обрати. Приемам го, какъвто е, а семейството ми играе основна роля в него. Местехме се често, но въпреки това останахме сплотени, а това ми даваше опора дори и в най-тежките моменти. Благодарен съм за постоянната подкрепа най-вече от съпругата ми Дани, а и в Холандия, Испания и Америка винаги съм имал ясен поглед към нещата, с които съм се занимавал. Дани, трите деца, трите кучета и котката. Където и да живеехме, винаги бяхме заедно, а това ми даваше усещането, че съм у дома. Няма смисъл да ме питате какво би станало, ако не бях напуснал Аякс през 1987 г. Когато погледна родените в Испания мои внуци и като виждам колко щастливи са децата ми в Барселона, съм напълно убеден, че така е трябвало да стане.
Но Холандия ми липсва. Гордея се със страната си, с всичките й предимства и недостатъци. Може да е малка, но се пука по шевовете от качество. Никъде другаде в света няма толкова много хора от различни раси и етноси на квадратен метър. Дори Ню Йорк е бил наш, но сме го продали. От друга страна, ние невинаги сме най-милите хора и аз съм продукт на това. Ако ви трябва някой да мрънка за нещо, аз съм вашият човек! Но холандците са най-вече уникален народ и го повтарям постоянно на децата и внуците ми.
Животът ми беше такъв, че Шантал, Сусила и Жорди нямаха нормално детство. Славата ми оказа влияние и върху семейството ми. Когато играех добре, бях божество както за публиката по трибуните, така и за децата на площадката в училище, но ако се представех зле, децата ми страдаха. Винаги съм се стараел да не се променям като баща, без значение как съм играл. Все съм бил същият татко. Ето защо съм толкова благодарен на Дани, която също е израснала в доста спартанска и строга среда. Тя направи така, че децата ни да бъдат възпитани добре и да усвоят истинските ценности. На Коледа се грижехме децата ни да занесат подаръци на техни връстници в по-лошо материално състояние. Всяка година първо оставяха своите подаръци под елхата, а след това отиваха да раздадат и други в различни домове. Дани поде тази инициатива, а и много други и това помогна на децата да останат здраво стъпили на земята. Научихме сина и дъщерите ни винаги да следват собствените си емоции, тъй като е важно да имаш свое мнение, особено когато трябва да вземеш добре обмислено решение. Да, понякога губиш, понякога печелиш. Понякога те замерят с камъни, друг път с цветя, но трябва да се научиш да се справяш и с двете.
Синът ми Жорди приключи футболната си кариера и вече е в следващата фаза на живота си. Вълнувам се, тъй като той е човек със собствено мнение и не се бои да допуска грешки. Открити сме един към друг, обсъждаме всичко, но важните решения са негови. При мен балансът, от който имах нужда, дойде от Дани и винаги ще й бъда благодарен. Тя компенсира всичко, което не мога да съзра, но е важно в дадената ситуация и в непосредствения ми кръг. Когато се прибера у дома, ме очаква уют, а във вазата има цвете. Дори и да не съм го купил аз, е много приятно да го видя и да го помириша, когато отворя вратата. За мен това е от изключително значение -баланс, който никога не се накланя на едната или на другата страна.