Това е голямата разлика с уж важните хора, с които съм се срещал. Винаги съм оставал поразен колко огромно е егото им. Ето какво отделя хората, които не залагат на фразата и казват каквото им е на сърцето, и онези, които смятат, че трябва да се придържат към очаквания модел. Често съм го изпитвал на гърба си. Никой във футбола не знае повече за тактика, техника и развитие на младежи от мен, защо тогава ги обсъждаме? Това е напълно безсмислено, ако не слушате, ще сгрешите, затова ме чуйте, възползвайте се. Какво его трябва да имате, за да не го осъзнаете? Аз имах късмета да слушам точните хора, които накрая ме насочиха по правилния път.
Никога не съм предавал хората, които са били близо до мен. Всички, които ме познават, знаят, че за мен приятелството е нещо много важно. Познавам най-добрия ми приятел Ролф Гротебур, откакто бях на пет години, като дупе и гащи сме. Когато бяхме деца, всички знаеха, че където е единият, там е и другият, но той беше по-мълчалив. И двамата знаем какво сме един за друг. В живота ми е имало много хора, но съм доволен, че все още умея да разговарям с младите. Явно съм успял да остана в крак с времето и съм сигурен, че това се дължи на новите технологии, от които съм успял да се възползвам.
Нищо в живота не е окончателно, ето защо е важно да не спираш да мислиш в развитие, да продължаваш напред. Това, естествено, не означава, че всички идеи са хубави, но от твоите може да покълне семето, което да накара други хора да ги развият и да ги усъвършенстват. Ако обаче решиш да спреш, от това няма да излезе нищо. Абсолютно нищо. Защо да мислиш като хората по върховете, това няма да доведе до развитие. Нищо не е било създадено от един човек, дори електрическата крушка. Томас Едисон просто е ръководел екип от много талантливи и способни хора. Това е като изчисленията, в които отделните числа водят до общ сбор. Всичко започва стъпка по стъпка, не става изведнъж.
Тоталният футбол е точно същият. Първо имаме играчи, всеки от тях е със специфични качества, но те са събрани, за да формират едно цяло. Номерът е да се долови потенциалната хармония и да се използва.
Днес това е един от най-големите недостатъци на хората на важни позиции във футбола или някъде другаде. Те не съзират нужното, тъй като са вглъбени в себе си. Ако работите с такива хора, властта ви ще бъде ограничена, дори и формално да сте над тях. Знам за какво говоря, тъй като имах късмета да израсна във времето на нововъведенията. „Бийтълс“, дълги коси, бунт срещу конформизма, хипи движението - изборът е ваш. През последните петдесет години се случиха невероятни неща, но всички те се коренят в онези дни, в музиката, но и в спорта. Само помислете какво постигнаха „Бийтълс“ не само в музиката, но и като обществено влияние. Нима това е постигнато с академично обучение? Не, не е.
Днес ситуацията отново се променя. Креативността търпи удари, тъй като машините вече все повече мислят вместо нас. Ето например футбола. Мнозина от футболистите на най-високо ниво имат хиляди последователи в социалните медии. Това е много хубаво, специално е. Ако някой има толкова много последователи, то е, защото хората се интересуват от него и сигурно искат да го следват като пример, да се поучат. В същото време човекът с последователите също трябва да следва някого, но кого? Или пък тези хора просто се оставят да бъдат следвани, точно както се получава при някои „кухи“ знаменитости без никакви качества? В крайна сметка популярността се превръща в още едно ограничение на постиженията в живота. Ето защо хора като Кор Костер, Хорст Даслер, Пиетер Винсемиус и другите са толкова важни за мен. Те не просто ми помагаха да избягвам грешките, но и ме караха да мисля различно, а това означаваше, че можех да развивам футболната си кариера така, че да ми носи същото удоволствие като играч и треньор.
Веднъж ме попитаха какво бих искал да мислят хората за мен след сто години. Имам късмет, че това няма да ме занимава още кой знае колко, защото дните ми са преброени. Но ако трябва да отговоря, бих казал нещо от рода на: „Като отговорен спортист“. Ако трябва да ме оценяват само като футболист, то тогава целият ми живот трябва да бъде сведен в период около петнадесет-двадесет години, а, честно казано, смятам, че това е доста ограничаващо. Господ ми е дал талант за футболист, с нищо не съм го спечелил. Просто трябваше да поиграя футбол, а исках точно това. Другите казваха, че отиват на работа, а аз отивах да играя. В това отношение съм късметлия и затова другото, което съм постигнал, за мен има по-голяма тежест. Невинаги съм бил разбиран - било то като футболист, като треньор или с каквото и друго да съм се занимавал. Е, Рембранд и Ван Гог също са били неразбрани. Човек научава едно - ако си гений, все ще си в устата на хората.