— Доведе ме същата причина, поради която и ти си тук. Кога пристигна?
— Току-що. — Добре че се бе поддал на порива да се отбие в дома на Тък. — Не мога да повярвам, че си тук. Изглеждаш… страхотно.
— Благодаря ти — не успя да овладее притока на кръв към лицето си тя. — Как разбра, че съм тук?
— Не знаех — каза той. — Просто реших да се отбия и видях колата ти отвън. Затова минах зад къщата и ето че…
— Аз съм тук — довърши тя изречението вместо него.
— Именно — кимна той и за първи път срещна погледа й. — Ето те тук.
Силата на погледа му бе същата както преди и тя отстъпи отново, с надеждата разговорът да тръгне по-спокойно. За да не остане той с погрешно впечатление от реакцията й, направи няколко крачки към къщата.
— Тук ли ще преспиш?
— Не, наел съм стая в малък хотел в центъра — отговори той. — А ти?
— Ще отседна при майка ми. — Забелязала въпросителното му изражение, тя продължи: — Татко почина преди единайсет години.
— Съжалявам — кимна той.
Тя си спомни, че това беше неговият начин да приключи дадена тема.
— Имаш ли нещо против да погледна вътре? — попита Досън и погледна към работилницата. — Не съм стъпвал тук от години.
— Не, разбира се, върви.
Аманда забеляза, че докато минаваше покрай нея, раменете му се отпуснаха. Самата тя беше толкова развълнувана, че не си бе дала сметка колко напрегнат е той.
Досън надникна в малката кабинка, служеща за офис на Тък, където цареше обичайният хаос. Прокара ръка по тезгяха. Огледа преградните стени, голите греди на тавана, металния варел в ъгъла, където старецът изливаше източения от колите, готови за ремонт, бензин, хидравличния крик, разтворения сандък с инструменти, опрян до задната стена, и камарата резервни гуми. Пясъчноструйник и апарат за заваряване стояха на тезгяха. Потънал в прах вентилатор бе подпрян в ъгъла недалеч от пулверизатора за боя, електрически крушки висяха на голи кабели и отделни части лежаха разпръснати по всички възможни повърхности.
— Тук нищо не се е променило — въздъхна Досън.
Тя го последва във вътрешността на работилницата, и все още разтреперана вътрешно, гледаше да стои на подходящо разстояние.
— Нищо чудно. Беше много педантичен за това къде оставя инструментите си, особено през последните няколко години. Осъзнаваше, мисля, че започва да забравя.
— Имайки предвид възрастта му, чудя се, че е продължил да работи.
— Беше намалил темпото. По една-две коли на година, и то само такива, които знае, че няма да му се опрат. Без основно възстановяване или ремонт. Това е първата, която заварвам от доста време.
— Излиза, че често си се виждала с него.
— Не чак толкова често, веднъж на няколко месеца. Доста дълъг период изобщо не се виждахме.
— Не ми е споменавал за това в нито едно от писмата си — замислено отбеляза Досън.
— А на мен не говореше за теб.
Той кимна и отново насочи вниманието си към тезгяха. В единия му край старателно бе сгъната една от карираните носни кърпи на Тък. Вдигна я и отдолу се показаха издълбани с нож букви.
— Инициалите, които издълбах, са още тук. И твоите — също.
— Знам. — Тя добре помнеше, че отдолу бе написано още нещо: „Завинаги“. Скръсти ръце, опитвайки се да не гледа към дланите му. Бяха потъмнели от слънцето, силни ръце на работник, но в същото време деликатни и грациозни.
— Не мога да повярвам, че вече го няма — въздъхна той.
— Аз също.
— Казваш, че паметта му изневерявала от време на време.
— За дребни неща. Като имам предвид възрастта и колко много пушеше, беше в доста добра форма, когато го видях последния път.
— И кога беше това?
— В края на миналия февруари.
Досън се насочи към колата за ремонт.
— Знаеш ли нещо за това тук?
— Само, че Тък работеше върху нея. Там в папката му е планът за работа, но освен собственика не вярвам някой друг да е наясно с това какво има да се прави.
Досън откри въпросния план, хвърли един поглед на последния лист и после отвори капака на колата. Аманда проследи мълчаливо действията му, видя как ризата се опъна на раменете му, но побърза да отклони поглед, да не би той види, че го наблюдава.
— Чудна работа — обади се по едно време Досън, след като бе огледал малките кутии върху тезгяха и частите, наредени до тях.