— Да, разбирам го. И вие наистина вярвате, че са замесени извънземни?
— Вярвам. Честно казано, не всички тук са съгласни с мен. Но ние правим всичко възможно, за да изнамерим някакъв метод за по-динамична комуникация. Трябва да съберем за секунда колкото е възможно повече информация и да се надяваме, че сме събрали необходимото преди да загубим връзката. Затова са ми нужни и Мултивак, и вашите хора. Трябва да имаме стратегия на комуникацията, да променим количествата сигнали за изпращане. Дори увеличение на ефективността от десет процента може да означава около седмица спестено време.
Тъничкият глас ги прекъсна отново:
— Боже господи, Джерард, някакъв разговор ли искахте да проведете?
— Майко! Моля те!
— Но ти подхождаш съвсем погрешно. Наистина.
— Майко — в гласа на Джерард се прокраднаха истерични нотки.
— Добре, добре, но ти се каниш да кажеш нещо и после дванайсет часа да очакват отговор. Много е глупаво. Съвсем не трябва да правиш такива неща.
— Доктор Кремона, да се консултираме ли… — изсумтя генералът.
— Само за момент, генерале — прекъсна го физикът. — Какво искаш да ми кажеш, мамо?
— Докато чакате отговор, продължавайте да предавате съобщенията и им казвайте да правят същото. Вие говорете през цялото време и те да говорят през цялото време. Ако някой от вас пита нещо, можете да го вмъкнете между другото, но и без да питате ще получите отговор.
Двамата мъже се вторачиха в нея.
— Разбира се — прошепна Кремона. — Непрекъснато трябва да предаваме. Само дванайсет часа ни остават. Господи, трябва да се захващаме. — Той бързо излезе от стаята, като буквално повлече със себе си генерала, но едва прекрачи прага и се върна с все същата припряна стъпка: — Майко, моля те да ме извиниш, но ще се забавя няколко часа. Междувременно ще изпратя няколко момичета да си приказват с теб. Или, ако предпочиташ, си полегни.
— Не се грижи за мен, Джерард.
— Само ми кажи как се сети, майко. Как ти дойде наум такова предположение?
— Но, Джерард, всички жени го знаят. Кои да е две жени, било в разговор по видеофона, било по стратолинията или просто очи в очи, знаят, че тайната за разпространяване на новини, каквито и да са те, е просто да говорят непрекъснато.
Кремона направи усилие да се усмихне. Долната му устна се разтрепера и той побърза да излезе от кабинета.
Госпожа Кремона се загледа след него доволна. Какъв чудесен мъж е нейният син, физикът. Толкова едър, внушителен и на отговорен пост, но пак знае, че едно момче винаги трябва да слуша майка си.