Моят съпруг
Макс дьо Вьози
Глава I
Този ден Анна-Мари, прислужницата на госпожа Норден, влезе в стаята ми с писмо в ръка.
Тази девойка не беше особено любезна с мене. От два месеца, откакто бях в замъка, тя ме преследваше със своята неприязън, която не можех да победя, въпреки усилията и любезното държание.
Струва ми се, че завистта беше причина за неоправданата омраза, която тя проявяваше към мен. Аз се хранех на масата на господарите, бях вечно около госпожа Норден и тя ме осведомяваше за всичките си работи. При това имах малко апартаментче в крилото, запазено за гости. Анна-Мари не можеше да ми прости, че към мен не се отнасяха така, както към останалите прислужници, щом и аз бях наета като тях. Какво бях? Компаньонка!
— Имате писмо! — съобщи някак особено прислужницата и отдалече ми показа плика, който държеше.
После тя започна да се смее многозначително и хапливо и прочете адреса:
— Госпожа Кристиан Андерсон, родена Симон Монтаняк, компаньонка на госпожа Норден, в замъка Френ, при Кливиньи… За вас е, няма никаква грешка! Значи вие сте омъжена? Поздравявам ви! А тук се представяте за госпожица Симон Монтаняк. Но щом имате минало на омъжена жена и го криете така грижливо, то трябва да спотайва не особено чисти работи… Честна дума, аз, Анна-Мари, предпочитам открито да заявя кой е момъкът, с когото имам любов и с когото ще се венчаем напролет, отколкото да изпратя съпруга си по дяволите, както вие изглежда сте направили!
Погледнах смаяна прислужницата, чийто нахален смях не беше по-малко обиден от думите й.
— Каква е тази история? — запитах аз, без да разбирам нищо, но ядосана от предизвикателното държание на момичето. — Дайте ми писмото, щом е адресирано до мене и не се занимавайте с това, което не е ваша работа.
Но Анна-Мари, убедена, че ме засяга дълбоко, нямаше намерение да си отиде толкова скоро. Тя не ми подаде веднага писмото и подхвана отново:
— Омъжена! А тук минава за госпожица, току-що излязла от пансиона, която нищо не е видяла и нищо не знае! От най-незначителни думи се черви като невинна девица! Да умреш от смях!… Госпожа Кристиан Андерсон! Ето ти новина… и то каква! Невъзможно е да отричате, писмото е служебно, от господин Даржил, нотариус в Еврьо. За този господин Даржил всичко трябва да е съвсем ясно!
Тя избухна отново в смях и по-скоро ми хвърли писмото, отколкото ми го подаде.
— Ето писмото ви, госпожо Кристиан Андерсон! Поздравете съпруга си от мен, когато му пишете!
Тя се завъртя на токовете си и преди да затвори вратата, чух още веднъж предизвикателния й смях.
От изненада и вълнение останах като закована на мястото си. Държах почти със страх този плик, на който беше напечатано: «Господин Даржил, нотариус в Еврьо.»
Значи не можеше да се касае за някаква шега. Знаех, че господин Даржил съществува. Той беше нотариус и на госпожа Норден, а доколкото си спомням, беше нотариус и на покойната ми майка. Във всеки случай от дълги години той не се беше занимавал с моите работи, откакто при смъртта на мама за мой настойник беше назначен господин Бертхайм, също нотариус.
След това погледът ми се спря на адреса: «Госпожа Кристиан Андерсон, родена Симон Монтаняк.»
Боже мой! Що за лоша шега!
Анна-Мари можеше да бъбри каквото ще, но аз знаех много добре, че не бях омъжена и единственото име, което носех, беше оставеното от родителите ми: Симон Монтаняк и нищо повече!
Само по някаква грешка моето име можеше да бъде свързано с името на някой си Кристиан Андерсон.
Грешка на някой чиновник! Вероятно той е трябвало да пише в един и същи ден и на госпожа Кристиан Андерсон, и на мене, и поради разсеяност е свързал двете имена. И от това обикновено недоразумение Анна-Мари бе извлякла такава смешна история!
Докато разсъждавах така продължавах да преобръщам плика, без да смея да го отворя.
Дали съдържанието на това писмо се отнасяше за мен или за госпожа Андерсон?
След доста продължително колебание се убедих, че беше мое право, дори мой дълг, да отворя това писмо.
Ако съдържанието беше предназначено за мене, грешката в адреса щеше да мине без последствия. Ако, напротив, съдържанието се отнасяше до госпожа Андерсон, щях незабавно да върна писмото на господин Даржил и да се извиня.
И така, разпечатах плика. Отвътре извадих един бял лист, на който пишеше:
«Госпожа Симон-Луиз Монтаняк, съпруга на Кристиан Андерсон, родена в Париж, 28 ноември 1918, е помолена да се яви колкото е възможно по-скоро в бюрото на господин Даржил, нотариус в Еврьо, по работа, която я засяга.»
Прочетох два пъти това съобщение и промълвих: